Меню       Меню
   
Технологии и Оръжие
   

ПАЛПАТИН/ДАРТ СИДИЪС

Дарт Сидиъс

Биографична информация
Родна планета: Набу
Дата на раждане: 82 ПБЯ
Дата на смъртта: 4 СБЯ, духът оцелява до 11 СБЯ
Описание
Раса: човешка
Пол: мъжки
Височина: 1.73м
Цвят на косата: червен
Цвят на очите: сини/жълти
Хронологична информация
Ера:  Възходът на Империята, Бунтовническата ера, Новата Република
Принадлежност:  сит, Републиката, Конфедерацията, Империята

Дарт Сидиъс или Палпатин е последният Канцлер на Галактическата Република и първият Император на Галактическата Империя. Той е Тъмен Лорд на Сит, който следва Правилото на Двамата (на Дарт Бейн) и е най-могъщият Ситски лорд, познат на галактиката. Палпатин успява да създаде Империята, замисляйки сложен план, включващ започването на Клонинговите войни, конфликт, разпрострял се из цялата галактика и причина за смъртта на милиарди. Той тайно играе и от двете страни, докато не заменя Републиката с Галактическа Империя и едва не изтребва джедаите.

Произходът на Палпатин все така остава в мистерия, но се знае, че е роден на Набу 82 години ПБЯ. По-късно решава да се захване с политика и представя родната си планета в Галактическия Сенат. Тайно той е обучен в тъмната страна на Силата от Дарт Плегиъс, когото по-късно убива. Сидиъс получава титлата Тъмен лорд на Сит и взема за ученик младия Дарт Мол. Съумява да скрие от джедаите ситската си същност, което му позволява да води двойствен живот. Възползвайки се от това, той манипулира много политически фигури, за да започне блокадата над Набу от страна на Търговската Федерация. Още в началото на конфликта Галактическият Сенат избира Палпатин за Върховен Канцлер. Първата фаза от грандиозния му план завършва.

Палпатин ръководи зад кулисите опустошителния конфликт, разпрострял се из цялата галактика – т.нар. Клонингови войни, 10 години след блокадата на Набу. Той оглавява както Галактическата Република, а така също и тайно Конфедерацията на Независимите Системи, чийто лидер се води Граф Дуку, вторият ученик на Сидиъс. По този начин има възможността да удължи във времето конфликта, за да успее да придобие повече извънредни правомощия от Сената. През същото време съумява да примами младия джедай Анакин Скайуокър, за когото Палпатин е ментор и почти баща, да приеме Тъмната страна на Силата. Когато Сидиъс признава двуличието си пред Анакин, макар в началото младият джедай да желае да го убие или предаде в ръцете на Джедайския съвет, все повече се поддава на манипулативните думи на канцлера. Палпатин го убеждава, че е единствената възможност, единствената надежда да спаси любимите си хора от сигурна смърт. Когато властта му нараства до точката на диктаторство, Палпатин замества Галактическата Република с първата Галактическа Империя, провъзгласявайки себе си за Император. Скайуокър става неговият трети и последен ученик – Дарт Вейдър и приема първата си задача – да оглави Великата Джедайска Чистка, която едва не погубва целия Орден.

Император Палпатин получава контрол над цялата галактика и създава една от най-могъщите военни сили в историята на галактиката. 17 години властването му преминава без никаква опозиция. Когато Дарт Вейдър, първата ръка на Императора, взема тайно ученик – Гален Марек, Палпатин продължава да го манипулира, така че младият ситски ученик да открие враговете на Империята. Недоволни бивши сенатори създават Съюза за Възстановяване на Републиката и новият план на Палпатин се обръща срещу него, когато Галактическата Гражданска Война продължава много години след като Марек се саможертва. Императорът предвид обстоятелствата се фокусира над завършването на Звездата на Смъртта, супероръжие, чието изграждане започва още от началото на Клонинговите Войни. Дори след като е унищожено през 0 ПБЯ Палпатин все още е Император.

През 4 СБЯ Съюзът планира атака над Ендор с цел да унищожи втората Звезда на Смъртта, след като получава информация от шпиони. План, който не убягва на Императора, и Съюзът се оказва в капан. Палпатин възнамерява да примами сина на своя ученик, Люк Скайуокър да се присъедини към него и да заеме мястото на своя баща. След като Люк отказва, Императорът решава да го убие със Силови светкавици, но Дарт Вейдър хвърля учителя си в шахтата на Звездата, спасявайки както сина си, така и самия себе си, макар скоро след това да умира в ръцете на Люк. Така пророчеството за Единствения се изпълва. Втората Звезда на Смъртта е унищожена и така започва упадъка на Империята. Няколко години по-късно се въздига Новата Република.

Духът на Императора стига до Бис, където населява клонираното тяло, което бил приготвил отдавна. Шест години след първата си смърт, Палпатин ръководи масивна атака от Дълбокото Ядро, в която Новата Република едва оцелява. Взима Люк Скайуокър за свой ученик, който скоро след това отново приема Светлата страна. Победите на Палпатин не траят дълго, тъй като клонингите му са саботирани от бившия Императорски Страж Карнор Джакс. За последен път Императорът е убит при опита му да овладее тялото на Анакин Соло на Ондерон. Когато Хан Соло го застрелва, Емпатоджайс Бранд, бивш Рицар Джедай, свързва своята душа с тази на Палпатин, завличайки го дълбоко из дебрите на Силата, откъдето никога да не може да се завърне.


Биография

Ранен живот

"He was even ugly as a baby!"
―Han Solo, commenting on the appearance of a clone fetus of Palpatine

Информацията за Палпатин като дете или младеж е изключително оскъдна. Всякакви архиви, отнасящи се до неговото потекло, членове на семейството и потомство, са изчезнали мистериозно. Вероятно са били унищожени, за да скрият личността му като Сит. Друга теория е, че никога на Набу не се е раждал Палпатин, а измислен от Дарт Сидиъс, така че да може да влезе в политиката.

Счита се обаче, че е роден на Набу и сам твърди, че родният му град е столицата Тиид, намиращ се на брега на река Соле.

Не се знае кои са родителите му, но след като го смятат за благородник, вероятно и родителите му са били такива. Не е единствено дете, съществуването на далечната праплеменничка, Едерлат Палопидес (родена 4 ПБЯ) говори за наличието на поне един брат или сестра, чието име никой не знае.
Младият Сидиъс като ученик на Дарт Плегиъс


Дарт Плегиъс и Дарт Сидиъс

Първа Среща

Информацията, касаеща превръщането му в Ситски Лорд, е дори по-оскъдна от тази за ранния му живот. Някак чувствителността му към Силата остава скрита от погледа на Джедайския орден, вместо това дарбата му привлича погледа на Дарт Плегиъс – Тъмен Лорд на Сит от расата Муун.

Считайки го за достоен да се присъедини към Ситите, Дарт Плегиъс взима Палпатин за свой ученик. За да изберат име на учениците си, Ситските учители влизат във връзка с Тъмната страна на Силата, запитват я и така получават вдъхновение и отговор. Така Плегиъс кръщава ученика си Дарт Сидиъс.

Учение

"My mentor taught me everything about the Force, even the nature of the dark side."
―Palpatine to Anakin Skywalker


Вярва се, че “чиракуването” му е продължило десетилетия. В това време, Плегиъс обучава и тренира Сидиъс според традицията на Дарт Бейн. Веднъж го допуснал да разгледа ситски холокрони, записани от времето на Дарт Бейн. Джедаите смятали, че тези холокрони се намират в Архивите на Храма, но там в действителност се намирали умели фалшификации.

Убийството на Дарт Плегиъс

Фикс идеята на Плегиъс е безсмъртието. Той се потапя из забранени учения в опитите си да се добере до познание как да спре смъртта, а и дори да връща в мъртвите живот. Според легендите Дарт Сайън и Дарт Андеду са открили такива тайни, но те били загубени във времето. Плегиъс развива способностите си и търси начин да създаде живот от нищото. Накрая разкрива на Сидиъс експеримента си да повлиява на мидихлорианите, за да извлече живот директно от самата Сила. Според Плегиъс детето, което би се появило така, ще притежава невероятна мощ.

Сидиъс веднага подозира, че истинското намерение на учителя му е да “създаде” нов ученик, който да го замести. Така решава, че е научил всичко, което може от учителя си, а и вече самият той бил взел апрентис – Дарт Моул. Скоро след това убива Плегиъс в съня му и сам става Ситски учител. За да е сигурен, че тази съдба няма да го застигне и него, Сидиъс решава да държи учениците си под око и да не им разкрива много за стария си учител.

Макар Плегиъс да умира, от мнозина се вярва, че експериментът му се е увенчал с успех. На далечната пустинна планета Татуин 30-годишна робиня Шми Скайуокър ражда син Анакин Скайуокър през 42 ПБЯ. Сидиъс следи Анакин, очаквайки да е много по-могъщ ученик от Дарт Моул.

Обучението на Дарт Моул

Малко преди да убие Плегиъс, Палпатин отвлича млад Забрак от семейството му в Иридония, и започва да го обучава да стане Сит. Не случайно избира точно тази раса – още в древността Ситите се обвързват с Иридония, смятайки местното население за добри и храбри воини и често се обръщали към техни наемници. Влиянието на Ситите над планетата останало и дълго след загиването на ситската култура. Забраците са известни с високия си праг на издръжливост на болка, но това не може да подготви младия Моул за жестокостта на Сидиъс и неговата подготовка. Въпреки това Моул изключително много уважавал учителя си и бил до край лоялен към него.

Когато Дарт Моул е още много млад (54-52 ПБЯ), Дарт Сидиъс го завежда до Джедайския храм и двамата предрешени като туристи. Вещината на Сидиъс в Тъмната страна била достатъчна, за да скрие и двама им от джедаите, стига да не влязат в самия Храм. И тъй като сградата не е никога отворена за туристи, има малко риск да бъдат разкрити. Цял ден те стояли отпред и Сидиъс показвал на младия си ученик лицата на различни джедаи, които влизали и излизали от Храма, нашепвайки му за унищожението на Ордена. Моул дълго ще помни трепета, който го завладява, виждайки враговете си, стоейки в присъствието им и чувайки за падението им.

След години дошло времето за последния тест на Моул. Палпатин го праща на отдалечена и уединена планета, където го преследват дроиди убийци в продължение на месец. В края на този месец, Моул открива учителя си пред входа на пещера. Не е ял от дни и е крайно изтощен. Въпреки това Палпатин го предизвиква на дуел, в който Моул е лесно победен. Стоейки над покосения си противник, Сидиъс му казва, че е подготвил друг ученик в случай, че Моул се провали, както е направил току-що. Вбесен, Моул се нахвърля над учителя си, желаейки смъртта му. Макар да не е подготвен за тази атака, Сидиъс успява да го обезоръжи. Дори и без оръжие Моул продължава и даже ухапва ръката на Палпатин преди да бъде победен за последен път. Доволен, Сидиъс обявява обучението и тренировката на Моул за завършено и му дава титлата Ситски лорд.

Последни приготовления

Преди да започне плана си за избиване на джедаите, Палпатин трябва да се заеме с различните практикуващи Тъмната страна. Два култа – Слънчевата Стража и Тъмната Сила (основана от Дарт Милениал) са покосени под директния контрол на Палпатин.

Възходът на Палпатин

Палпатин започва политическата си кариера още много млад, като умело крие истинската си идентичност – на Дарт Сидиъс. Предполага се, че е започнал между 70-62 ПБЯ, когато е бил между 12 и 20 годишна възраст.

Когато Сенатор Видар Ким – представителят на Набу в Галактическия Сенат, бил застрелян от неидентифициран убиец от въздушен спидер през 52 ПБЯ, вече 30-годишният Палпатин заема неговото място. Не е известно дали Палпатин, Плегиъс или който и да е друг техен съюзник има нещо общо с убийството, но който и да е, единствено Палпатин има полза.

Когато пристига на Корусант, за да започне службата си в Сената, носи със себе си някои лични вещи, както и декларация, предадена на чиновниците на Републиката за проверка. Това е задължителна процедура за всички вещи, влизащи в сградата на Сената. Една о тях била скулптурата на Систрос – един от Четирите Мъдреци на Дуартии (спорни философи и законодатели от ранните дни на Галактическата Република, останалите трима са Файа, Янджон и Браата).

Според декларацията скулптурата е единично плътно-ковано парче неураний с бронзов край. Но скулптурата всъщност изобщо не е плътна, в малка цилиндрична цепнатина се намира един от светлинните му мечове. Скенера не може да засече тази кухина, неураният е толкова плътен, че прави меча неотбележим от сензорите. Скулптурата е допусната и сложена в кабинета на Палпатин, където е било наложително подсилване на пода, за да може да издържи теглото.

 
Сенатор Палпатин в ранната си кариера


Първото “приятелство” на сенатора

Сидиъс под облика на представителя на Набу веднага започва да завързва познанства с хора, за които смята, че ще му бъдат от полза. Първият от тях е синът на човека, чиято смърт му осигури този пост. Ронар Ким е джедай, който се отрича от семейните си връзки, но е свидетел на убийството на баща си. Палпатин се приближава до младия Ким, докато той стои над тялото на баща си. Под маската на тъга и съболезнования той изучава внимателно Ким. Но казва малко, вместо това демонстрира изкуството да слуша и да бъде довереник за останалите – способност, която му служи добре и го доближава до хората с власт.

По време на разговора им става ясно, че Ким не се интересува толкова кой е убил баща му, колкото какво ще прави от тук нататък, когато желанието на Видар било единственият му син да продължи кръвната линия и евентуално да продължи кариерата му на политик. Палпатин обаче го убеждава, че джедай не би трябвало да става политик. Вместо това най-добре би било да се направи съюз между джедаите и политиците.

Ким се съгласява и така започва тяхното “приятелство”, което продължава около три десетилетия. Ронар се превръща в първия от “съюзниците” на Палпатин сред джедаите, приятелство, което се оказва много изгодно за Сидиъс. Ким ще бъде използван като пионка в заговор, който завършва със създаването на страховитата Червена Стража през 32 ПБЯ, а смъртта му ще послужи като пропаганда, която подхранва още повече стремежите на Палпатин към война. Може да се каже, че голяма част от машините, които ще унищожат джедаите, са създадени с помощта на Ронар Ким.

Палпатин в Сената
Още в първите си дни като Сенатор Палпатин разбира, че по-властните и знатни посредници в Сената гледат отгоре на по-провинциалните делегати. Вместо да им покаже, че грешат, Палпатин ги подкрепя. Той не се възползва от възможности, които да го издигнат в по-влиятелни комитети, и никога не споделя възгледите си, освен ако не е притиснат. Палпатин нарочно забавя възхода си, знаейки, че така ще изглежда по-миловиден и безобиден.

Палпатин за изненада на всички става изключително популярен. Неговите бележки за властта стават известни сред политическите и военни ученици, а теориите му дори са били преподавани в елитните университети из галактиката. Въпреки това той продължава да държи маската на невинен сенатор, стоейки дълги часове, затворен в скромния си кабинет. Хората забелязват как той рядко излиза и вместо това прекарва времето си, работейки. А всъщност в по-голямата част от времето, той се занимава с обучението на Дарт Моул и придвижването на своя план. Ежедневната работа той оставя на помощниците и съветниците си, както и на дроиди, като ТС-4.

Приятели и Съюзници

Сенатор Палпатин завързва запознанства с почитаните и известни политически фигури във водещите позиции на правителството. Листът с приятели нараства както със силни така и със слаби Сенатори, с военни офицери, търговски представители и дори членове на Джедайския орден. Много от тях по-късно ще заемат важни позиции в Империята.

Джорус К’баот
Палпатин е изпратен от Републиката да наставлява демилитаризацията на Андо, където две местни раси са встъпили във вражда заради права над родни мини. Тук той среща Джорус, джедай също член на експедицията. Палпатин се възползва и създава началото на дълго “приятелство” с джедая. Те често се срещат, за да дискутират политика, философия и състоянието на Републиката. В края на краищата по молба на Палпатин Джедайския Съвет по преназначаване изпраща К’баот за негов личен съветник.

Джанус Гриджатус
Джанус, тогава политик на Чомел Майнър, израснал с предразсъдъци и омраза към не-човеците, станали причина още в детството му за големи семейни неприятности. По неизвестни причини той улавя вниманието на Сенатор Палпатин. И макар Сидиъс да не се съгласява с най-крайните му възгледи, го взема под крилото си, съзнавайки, че ще му бъде от полза. За Джанус това е едно здраво и ценено приятелство, което ще продължи повече от три десетилетия.

Териналд Скриид
Палпатин се свързва с Командир Скриид, млад офицер от Републиканския Съдебен отдел, който разбира, че идеите му до голяма степен съвпадат с тези на Сенатора от Набу. След въвеждането на Новия Ред Скриид става адмирал и един от най-високопоставените фигури в Имперската Флота.

Уилхъф Таркин
Дарт Сидиъс се свързва и с Лейтенант Губернатор Таркин – правителствено лице на Ериаду, произхождащо от безскрупулно и амбициозно семейство. Двамата споделят еднакви виждания и чувства към правителството. Не се знае дали Таркин някога разбира, че Палпатин и Сидиъс са едно и също лице, но и на двамата служи вярно докрай. Когато Новият Ред е въведен, Палпатин поверява на Губернатора най-тайните си проекти.

Круеа Вандрон
Главата на знатен род от Сектора Санекс, Вандрон тайно се присъединява към Палпатин. След въздигането на Империята Вандрон става съветник и главнокомандващ на КОМПНОР.

Съветници

Сенатор Палпатин води със себе си и доверени свои съветници от Набу и други планети. Те му помагат както в политиката, така и в по-тъмните му занимания. Точно те получават най-големи възнаграждения, когато Републиката се превръща в Империя.

Сейт Пестадж
Най-старият му съветник още от времето, когато има малко влияние сред политическите среди на Набу. Той изпълнява както ежедневните задачи на Палпатин, но така също е и напълно уведомен за втората му самоличност като Дарт Сидиъс и изпълнява и негови задачи. По-късно той става Велик Везир на Империята и контролира достъпа до Императора.

Кинман Дориана
Колегата му – Кинман Дориана се ползва с почти същите привилегии. Дориана негласно иска да стане шпионин, заради това Сидиъс го назначава да изпълнява тайни задачи, но за разлика от Пестадж не е информиран за връзката между Палпатин и Ситския Лорд. За него това са двама различни господаря, чиито задачи изпълнява безропотно. Услугите му са толкова безценни, че години след смъртта му, се говори, че биха могли да го заменят само Дарт Вейдър, Траун и Мара Джейд.

Арс Дангор
Безскрупулният Арс Дангор е друг помощник и съветник на Сенатор Палпатин. След това му е дадено високопоставено място сред Имперските Съветници и Палпатин често се консултира с него за проблеми, свързани със сигурността на галактиката, особено тези, които касаят Бунтовниците. Занимава се с много от ежедневните грижи за Империята и е влиятелен и харизматичен оратор.


Дестабилизация
През 33 ПБЯ тайният съюзник на Сидиъс, Таркин, помага на Ситския лорд в убийството на Съвета на Търговската Федерация по време на посещение на родната му планета Ериаду. Атаките над Търговската Федерация и въздигането на Нют Гънрей като вицекрал са дела, ръководени от Палпатин.

Малко по-късно Палпатин тайно превежда няколко милиона кредита, за които се вярва, че са откраднати, на сметката на Валорум. Пестадж се погрижва това да се разбере от политическия враг на Валорум – Сенатор Орн Фрии Таа, който уведомява Комитета по Вътрешните Работи. Така влиянието на Канцлера Валорум все повече отслабва.

През 32ПБЯ Сидиъс убеждава неймодианските лидери на Търговската Федерация да вдигне блокада над планетата Набу като протест срещу решението на Сената да вдигне таксите на основните търговски пътища. Сидиъс запазва скритата си самоличност пред неймодианците.


Кризата на Набу

През последните години Палпатин мести главните фигури на местата им. Търговската Федерация е заплашена и ръководена от слаби лидери. Валорум губи влиянието си и кралицата на Набу е заменена с нова, още по-мекушава. Време е за следващия рунд – блокадата на Набу, място, където се пресичат пътищата на всички и където започва разпадането на Републиката.

Блокадата на Набу
Търговската Федерация изпраща достатъчно военни кораба, които да осигурят повсеместна блокада. По заповед на Сидиъс те затварят планетата и по този начин прекратяват иначе процъфтяващата местна търговия. На Набу не може да кацне нито един кораб с провизии, нито един кораб не може и да излети.
Цял месец Сенатът обсъжда ситуацията, но не прави нищо, за да помогне на Набу. Представителят на Федерацията, Лотт Дод, доказва, че няма нищо незаконно в тази блокада, не са атакували нито един кораб, нито са настъпили към Набу. Това губене на време и безкрайните дебати все повече отслабват правителството на Валорум. Палпатин изчаква недоверието да стигне връхната си точка, като призовава и Кралицата на Набу Амидала да бъде търпелива, докато вземат решение.

Амидала обаче бързо губи търпение и се свързва с Валорум, за да му каже, че го смята за отговорен за страданието на народа й. Шокиран и притиснат в стената от собствената си съвест, Валорум решава да предприеме мерки. Свиква специално заседание, на което да обсъдят блокадата. Но за да може да постигне споразумение, военните кораби трябва да се оттеглят от Набу, затова той праща двама джедаи като посланици.

Атаката над Набу
Палпатин не знае пълните планове на Канцлера, тъй като Валорум отива директно при Джедайския съвет, без да уведоми Сената, както би трябвало да бъде според закона. Палпатин научава за посланиците, но не и че са джедаи. Присъствието на Учителя джедай Куай-Гон Джин и неговият ученик Оби-Уан Кеноби го изненадва. Налага се да успокоява както собствения си гняв така и паникьосаните неймодианци. Заповедта му е да започнат наземна атака и да убият джедаите. Неймодианците веднага унищожават кораба, на който са дошли двамата джедая и блокират всички комуникативни системи, а след това и пускат отровен газ в конферентната зала, където се намират Оби-Уан и учителят му. Въпреки това джедаите оцеляват.

Атаката върви изключително успешно. За един ден повечето от главните градове, включително и столицата, попадат в ръцете на Федерацията. Кралицата е пленена заедно с цялата й свита и й е предоставен договор, с който да узакони атаката. Тя така и не го подписва, вместо това джедаите успяват да освободят нея и свитата й и да излетят от планетата въпреки всички мерки взети от неймодианците. Вбесен, Сидиъс запознава провалилите се съюзници с Дарт Моул. Въпреки привидния гняв към неймодианците, Ситският лорд не е толкова разочарован от бягството на Амидала. Ако не беше Сенатор именно от Набу, плановете му може би щяха да пропаднат. Но така той си осигурява достъп до самата кралица.

Търсенето на Кралица Амидала
По време на бягството на Кралицата, корабът е повреден и двамата й спасители джедаи препоръчват да кацнат на Татуин, където да поправят кораба. Амидала се съгласява и праща съобщение на Палпатин, за да го информира, че корабът е повреден и след като го поправят (но не споменава къде в случай, че съобщението бъде прихванато от Федерацията) ще стигнат до столицата. Палпатин проследява сигнала и възлага на Моул задачата да я открие.

Неймодианците също се опитват да намерят Амидала, като изфабрикуват отчаяно съобщение от Сио Бибъл до кораба на кралицата. Джедаите не се хващат на въдицата. Моул знае, че населението на планетата не е голямо и няма да бъде трудно да открие плячката си, но получава изрична заповед от Сидиъс първо да се справи с джедаите и чак след това с кралицата. Но Ситският лорд също така знае, че експериментът на неговия учител Плегиъс също се намира на Татуин. Ако джедаите го открият, могат да го привлекат към себе си, което ще намали податливостта му към Ситските учения. А изпращането на Моул да убие джедаите под претекст да открие Амидала е идеалният начин да предотврати това. Но Моул не е осведомен за това.

Когато пристига в Татуин, не успява нито да убие джедаите, нито да залови кралицата. Палпатин е учуден, когато тя пристига на Корусант, решена да привлече Сената към каузата си. Според един от най-доверените агенти на Сидиъс – Кинман Дориана, първоначалният план бил блокадата над Набу да продължи месеци, дори години, за да се създаде смут и объркване в Сената, които да бъдат използвани от Сита. Отново щеше да се стигне до въздигането на Палпатин до Канцлер, но по-плавно. Сидиъс обаче освен че умее да планира, умее и да импровизира. Вижда нов план, който дори е много по-добър от първоначалния.

Сенаторът командва кралицата
Палпатин настоява за аудиенция с Кралицата, за да разискат стратегията. През последните шест месеца той всячески се е старал да спечели доверието й и знае, че ще се справи по-добре отколкото с Веруна. И в този момент, на криза, тя трябва да разчита на него. Амидала вярва, че Сената ще се опита да й помогне, докато Палпатин не й “отваря очите”, когато с подигравателен тон й съобщава колко малко тази криза вълнува Сената. А от друга страна Канцлер Валорум е станал още по-слаб в очите на хората. Така и Сенатът, и Канцлерът се зачеркват от списъка й с възможности да действа. Не й остава нищо освен съветите и действията на Палпатин.

Вариантите, които Палпатин й предлага, са да гласува вот на Недоверие към Канцлера и да призове към избирането на нов и ефективен лидер или да заведе дело. Дефакто Сидиъс не рискува нищо, той знае, че Амидала ще иска възможно най-бързото разрешение на въпроса, тъй като колкото по-дълго Федерацията атакува и обсажда планетата й, толкова повече от народа й ще загине от глад. Разрешението трябва да дойде веднага, а да не бъде отложено във времето. А Съдът решава дори още по-дълго от Сената. Така тя няма избор.
За Амидала Валорум се превръща в пречка, която трябва да се отстрани.


Канцлер Валорум губи властта си
Дългоочакваното специално заседание има само две точки в програмата си – да чуе делегацията от Набу и да дискутира искането на Федерацията за промяна на високите такси. Единствено Палпатин е подготвен за нещо повече от рутинно съвещание. Знае, че представителят на Федерацията, Лот Дод, ще протака процедурите колкото се може повече, по заповед на Сидиъс. Знае също и че заместник-председателят Мас Амедда ще се погрижи Валорум да спази всички процедури. И знае също, че Амидала ще предложи избирането на нов Канцлер.

По време на заседанието Дод и съветниците му възразяват на всичко, което Кралицата се опитва да изложи, без в крайна сметка да може да довърши жалбата си. Накрая Дод предлага да се създаде комитет, който да определи дали нейните обвинения са правомерни. Амедда принуждава Валорум да признае, че Дод е в правото си да иска подобно нещо. Но когато Канцлерът моли Кралицата да отложи искането си, за да може комитетът да свърши работата си, тя губи всякакво търпение. Амидала вижда с очите си, че това, което Палпатин й каза, е вярно – Валорум е неефективен и трябва да се замени. Това и предлага, седейки до доволния Ситски лорд.

Сенатор Едкел Бар Гейн от Рууна също подкрепя предложението на Амидала. От месеци Сенатът очаква неодобрявания вече Канцлер да бъде заменен. Единственото, което той успява да направи, е да отложи вота до следващия ден. Единственото, което Палпатин още трябва да направи, е да осигури победата си в последващия избор.

Катеренето по стълбицата
"I feel confident that our situation will create a strong sympathy vote for us. Iwill be Chancellor."
―Palpatine

Сега и лоялните, и корумпираните Сенатори желаят нов лидер, силен лидер, който да стабилизира Сената и да разреши проблемите. Първите предлагат Бейл Антилес, представител от Олдерон, а последните Айнли Тиим, представител от Маластар и двамата представили кандидатурата си още преди скандала.

Не е съвсем сигурно как Палпатин успява да осигури своята кандидатура. Това, което се знае, е, че с месеци той се е стремял да привлече вниманието на влиятелна клика в Сената, ръководена от Орн Фрии Таа от Рилот. А той не е доволен от нито една от двете кандидатури, затова за него е съвсем логично да посочи Палпатин – човек без врагове в Сената, с много приятели и в добро отношение с всички фракции. Така се предполага, че или Таа, или някой друг от Сенаторите в този кръг, е номинирал Палпатин.

Доволен, Палпатин съобщава на Амидала с пълна увереност, че ще стане Канцлер. Сидиъс го е подсигурил като се възползва от връзките си със Слънчевата Стража (Sun Guard). Той поръчва убийството на малък брой, но ключови Сенатори, чийто вот може би е щял да му попречи. Не се знае точно кои са тези Сенатори, но с тяхна помощ конкуренцията на Палпатин може би щеше да спечели.

Изборът
На следващия ден изборите се състоят, а резултатът е очакван. Валорум има малко приятели, а Сенатът така отчаяно желае оставката му, че не се поколебава. Бързо и унизително той е премахнат. В продължение на години бившият Канцлер е като в изгнаничество, чакайки да отмине отвращението, с което всички го гледат. Когато най-накрая разбира ролята си в грандиозния план на Палпатин, Валорум прави малък, но смел опит да попречи на надигналата се виелица, но е вече твърде късно. Но пък за това бъдещите поколения гледат на него с по-добро око.

Сенатът трябва да избере неговия наследник. Нито Антилес, нито Тиим не могат да съберат достатъчно гласове, така че да спечелят с пълно мнозинство. Така Сенаторите се обръщат към третата възможност. Привържениците на Антилес харесват Палпатин заради липсата на връзка с корумпираните Сенатори, а привържениците на Тиим – заради привидното му покорство. Така почти всяко крило в Сената е убедено, че макар да е некорумпиран, Палпатин ще служи на точно техния интерес.

Главният фактор обаче, поради който той е известен и харесван, остава, както Палпатин предполага още от самото начало, обсадата на Набу и нарастващото съчувствие към нейния представител. Според много именно на него трябва да се представи възможността да помогне на родната си планета. С такава голяма подкрепа зад себе си Палпатин получава най-много гласове и става новия Канцлер, обещавайки да обедини на ново хората и да възстанови величието на Републиката.

Освобождението на Набу
Дори преди избирането на Палпатин, Амидала обявява намерението си да освободи Набу от ръцете на Федерацията. Той привидно загрижен, й казва да не заминава, но кралицата въпреки това го прави, взимайки Джин и Кеноби със себе си. Така в очите на Сидиъс тя води всичките му врагове в смъртоносен капан. Двамата с Моул се свързват с Неймодианците с ясните нареждания да убият Кралицата и да оставят на Моул джедаите, с които ще се заеме лично.

Сведенията на Моул от Набу обаче не му харесват. Поведението на Амидала става все по-объркващо – не само че успява да избяга от ръцете на Гънрей, но също така се е съюзила с Гунганите, с които събира армия в Блатото Лайънорм. Действия много по-агресивни, от колкото Палпатин е предполагал, но въпреки това той е сигурен, че тя няма да оцелее и пет минути в подобна такава атака. Дава заповед на Гънрей да атакува Гунганската армия.

Всъщност изходът от последващата битка малко го вълнува. Той изпраща Моул на Набу и дава заповед за атаката на Гънрей само за да задържи маската си на заинтересован от съдбата на планетата – за да не могат неймодианците да разкрият истинските му мотиви. Който и да спечели битката, Палпатин ще извлече полза – ако Амидала защитниците й паднат сразени, тя ще се превърна в мъченица, с което да оправдае още по-крутите мерки срещу Федерацията, а ако успеят да се защитят, ще използва победата като символ на Републиката под негово ръководство. И в двата случая ще го видят като ефективен и силен лидер.

 
Палпатин в облика си на Дарт Сидиъс



Равносметка
Скоро е информиран, че Амидала е спечелила. Въпреки малките шансове, тя е възвръща трона си, но за Палпатин, както казахме, това е без значение. Окупацията на Набу вече му послужи по начина, по който трябваше.

Дали наистина е доволен или не? Има два различни записа, които той самият е оставил и които си противоречат. Първият, написан като приложение в записките на загиналия вече Моул, гласи – Победен от малко момче, наивно момиче и Джедай-ученик. Също отбелязва, че Анакин досега не му е направил впечатление. Вторият запис, вкаран в Телоския Холокрон много години по-късно, е доста различен. Макар да губи ученика си в Холокрона той твърди, че го е пожертвал заради новата си набелязана цел – Анакин. Моул е единствено оръжие, чиято цел е да уплаши Джедаите с тяхното самодоволно отношение към Ситите, както и да осигури мястото на неопитния Оби-Уан Кеноби като учител на Анакин.

Според Холокрона всичко това е внимателно запланувано. Изразява малко съжаление за загубата на “оръжието си”, с което щеше да избива един по един определени джедаи, като отклонение на вниманието на Ордена.

Което и от двете твърдения да е вярно, в крайна сметка не е от голямо значение. Развоят на събитията му помага изключително. Научава също така и ролята на Анакин Скайуокър в освобождението на Набу. Едва достигайки управлението на кораба, в който се намира, той успява да го закара до главния кораб на Федерацията и да го унищожи. Така хваща окото и на Джедайския орден, сред който се носи и слухът, че малкото момче може и да е Избрания от древното Джедайско пророчество. Макар без особено одобрение от Съвета, Оби-Уан взема Анакин за свой ученик. А Палпатин възнамерява да го следи от близо.

Завръщайки се на Корусант, Палпатин също има какво да празнува, въпреки че Джедаите вече знаят за завръщането на Ситите и тяхната намеса в кризата, а повече от век знаят и че Ситите винаги са по двама. И дори да тръгнат да търсят “втория”, той знае, че няма как следите да стигнат до него. След като ученикът му е убит, той решава да го замести с Граф Дуку, докато младият Скайуокър не е готов да бъде привлечен към Тъмната страна. В крайна сметка спечелена е най-голямата награда – Републиката, защитавана от Джедаите, е в ръцете на Ситите.

Палпатин бързо унищожава всички уличаващи доказателства, останали след кризата. Републиканските следователи са хванали както кораба на Моул, Ятаган (Scimitar), така и дроида му, и двете от които съдържат информация, която е по-добре да остане скрита.
Ятаган обаче не разкрива тайните си, първият техник от Републиканското разузнаване, който се опитва да го инспектира, е застрелян от охранителни дроиди. Нескопосаният им опит предизвиква самоунищожението на пилотните и комуникационните системи, както и на оръжията, оставяйки след себе си един обгорял корпус без никаква информация. Джедаят Сиизи Тиин също не открива никаква улика, с която да открие “втория Сит”. Сидиъс жертва цялото оборудване на ученика си – приспособления за наблюдение, експлозиви, отрови, уреди за мъчения и спидера му, но си заслужава. Дори и само заради страха, с който си тръгва Тиин:
"That ship is alive with the dark side, Master Yoda. I can feel it clinging to my robes. And worse, it still tempts me, calling me back with promises of fantastic journeys to the far reaches of the galaxy."

Джедаят предлага кораба да бъде поставен под грижите на Джедайския съвет, но той попада в ръцете на Куат Драйв Ярдс, за да го изследват. Преди още да стигне до там, корабът изчезва, поне официално. Малцина знаят, че в действителност Ятаган е върнат на Набу и съхраняван в нелегален хангар. Що се отнася до дроида, Палпатин се погрижва паметта му да бъде изтрита, предава го на инженер Сиенар, който го препрограмира, така че да не уличи Сидиъс.


Републиката под ръководството на Палпатин (32-23 ПБЯ)

През осемте си допустими години като Канцлер, Палпатин не остава без работа. Той планира интрига, с която да се стигне до катастрофалното кръвопролитие, наречено Войната на Клонираните. Освен това той се занимава и с някои по-малки “проекти”, с които да подкопае Джедаите и Републиката. Например бавното изтребване на джедаите – един по един, което да улесни цялостното им унищожение. Такъв проект е и Outbound Flight (Експедицията) – мисията е да се навлезе в Непознатите региони, където да открие края на галактиката и да търси извънгалактически живот. Пратени са шест Учители – джедаи , 12 Рицаря – джедая и 50000 мъже, жени и деца. Сидиъс нарежда унищожението на тази експедиция.

Палпатин и Мас Амедда
Едно от първите решения на Канцлера е да запази Мас Амедда като заместник-председател и Говорител на Сената. Преди това Амедда дълго време се опитвал да убеди Сенатор Таа да номинира Палпатин за Канцлер. И макар да е приятел на Валорум, той е лоялен на Републиката, нейните закони и устав. Именно верността му към закона се препречва пред Валорум, както Палпатин очаква. Амедда, както и много други, взема кроткия характер на Палпатин като сигнал за податливост и така вижда невероятната възможност да манипулира новия Канцлер за осъществяване на своите идеи. Палпатин подсилва тази негова наивност като през първите години от мандата си постановява някои от законите, които Амедда предлага.

През това време обаче Палпатин събира и много информация за него, която да използва по-нататък. Малко след унищожението на Outbound Flight (27 ПБЯ), проект, за който Амедда изключително допринася, Палпатин разкрива на заместник-председателя, че именно той е поръчал разрушението на мисията и дори разкрива втората си личност на Ситски Лорд Дарт Сидиъс, враг на Републиката и Джедайския Орден. Вече е твърде късно Амедда да каже на когото и да е – събраната от Палпатин информация за него е достатъчна да му държи устата затворена за цял живот. Ситският лорд също обяснява как през цялото време е бил наясно, че Амедда и останалите се опитват да го манипулират, но в действителност е ставало точно обратното – Палпатин ги е насъскал едни срещу други. Без да има някакъв избор, Амедда доброволно става участник в конспирацията. И след Новия Ред той продължава да му служи.

Палпатин и Джанус Гриджатус
След като Палпатин заема поста на Канцлер, оставя малък проблем след себе си – че е овакантил мястото на представител на Набу в Сената. Използва влиянието си да назначи на тази позиция Джанус Гриджатус, неговия политически съюзник, за когото вече говорихме. Макар да не може да го покаже, Палпатин одобрява неговата анти-извънземна политика и в бъдеще ще я използва. Заради новата позиция на Набу, която възниква след съюза с гунганите обаче, Грииджатус е заменен още през 30ПБЯ от Хорас Вансил от Набу. Въпреки това двамата с Палпатин остават близки и назначава Гриджатус за един от своите съветници.

Резиденциите на Канцлера
Палпатин запазва стария си личен сенаторски апартамент като главно жилище, но според обичая, се мести в Канцлерския дом, в Административната сграда на Републиката. Премахва всички следи от предишния му обитател – Валорум, и на практика го прави копие на собствения си апартамент. Ситската си природа той прикрито изказва с доминиращия червен цвят и множество Ситски ценности, прекалено неясни, за да бъдат разпознати.

Две са истински важните добавки в новия му апартамент. Първо – нов Председателски стол, черен, приличащ на трон и подсилен с плътна лантанидна сплав. Този стол, след някои подобрения, се превръща в креслото на властта за повече от 4 десетилетия. Втората важна вещ е познатата скулптура на Систрос, съдържаща светлинния му меч. Други остриета, както и черното си наметало, той скрива в други вещи или в защитени отделения от апартамента си.
Палпатин и статуите, които крият Ситските му принадлежности


Червената Стража
По това време за първи път се появяват и спорните, облечени в червено Стражи на Канцлера. Идеята идва от Капитам Прид Шан от Сенаторската Стража. След като потенциалните заплахи над Канцлера се увеличават, Шан настоява Сенатът да осигури допълнителни вложения, за да се усъвършенства подготовката и екипировката на Стражата, както и да назначат такава специално за Канцлера. Палпатин изразява престорено смущение при мисълта обучени войници да го защитават, в действителност иска точно това, но не може да си позволи да го изрази гласно. Персонална охрана за ръководител се смята за пренебрегване принципите на Републиката, затова някои от Сенаторите се противопоставят. Разрешението на проблема е да се създаде ситуация, в която такава охрана да бъде задължителна, за това Палпатин се погрижва.

Палпатин урежда неговия “приятел” Джедая Ронар Ким да присъства на ужасяващо предупреждение от Сенатор Виенто, според което реформите, които Канцлерът се опитва да вкара в Сената, са ядосали достатъчно хора, които да го искат мъртъв. Точно в този момент Сенаторската Стража повдига пушките си. Както очакваше Палпатин, Ким бързо ги неутрализира, но се самоубиват с бърза отрова преди да бъдат разпитани. Сега вече идеята на Капитан Шан е подкрепена широко.

Червената Стража, по-късно известна като Императорската Стража – бързо се сформира и е поставена под прякото ръководство на Палпатин. Както и се е надявал, техният облик плаши почти всички. Червените им роби, брони и снаряжение напомнят както на Сенаторската Стража, така и на Смъртния Патрул от системата Мандалор, а така също и на Слънчевата Стража.

Преизбирането на Канцлер Палпатин
След като приключва мандата му през 28 ПБЯ, се състоят нови избори за Канцлер. Въпреки факта, че усилията му за реформи са осуетени (за което той самият има грижата), неговите скрити планове, а и липсата на истински опонент му осигуряват мястото за още 4 години. Други избори няма да последват, след като преди да му изтече мандата той променя Конституцията, така че срокът му да е безкраен.

Проектът Outbound Flight
Един от добре известните планове на Палпатин е спонсорирането, и след това унищожението, на проекта Експедицията, идеята за който идва от Учителя Джорус К’баот. Дълги години двамата с Палпатин се размишлявали над възможността да съществува живот отвъд галактиката. Възможност, която не напуска ума на К’баот и през 27 ПБЯ той предлага проекта Outbound Flight на Палпатин. Шест тежки крайцера, клас дреднаут, ще се съединят с централно складово ядро, с което ще се превърнат в единично превозно средство, което да бъде изпратено до края на Галактиката, в Непознатите Региони и евентуално да достигне съседна галактика.

Дълго време за такова извън-галактическо пътуване се смята, че е невъзможно, заради пресичащи вълни, формиращи се в хиперпространството от галактическите маси. Палпатин, ако вярва на докладите от Зонама Секот (жива, съзнателна планета със способността да пътува), предполага точно обратното. К’баот пък вярва, че джедаите могат да използват Силата да успокоят тези турбуленции и след направени тестове, които да доказват неговите предположения, той предлага колкото е възможно повече джедаи да се включат в Експедицията. Макар да има и други причини – например повече информация за тъй-наречените Far Outsiders, Палпатин най-вече цени единичната мишена, далеч от погледа на Републиката, където много видни джедаи могат да бъдат унищожени. Така че въпреки привидното си неодобрение, той дава позволение на К’баот.

Сенатът обаче все още се колебае дали да спонсорира толкова скъпа експедиция, за това Сидиъс изпраща шпионина си Кинман Дориана да подсигури достатъчно подкрепа за К’баот сред Сенаторите. Палпатин използва размириците между Корпоративния Съюз и регионалното правителство на Барлок, касаещи правата за миньорство. Дориана разпалва някои по-войнствени миньори от расата Бролф с идеята да направят опит за убийство (но такова, което да се провали). Както е планът, К’баот “осуетява” опита и въдворява ред между двете страни. Така той печели достатъчно подкрепа в Сената и спонсорирането на Експедицията е одобрено. Дори Джедайският Съвет се съгласява да назначи шест Учителя джедая, включително К’баот, и 11 Рицаря Джедая. Това е повече, отколкото Сидиъс се е надявал, а след това ще се превърне в загуба, която Джедайският орден трудно ще превъзмогне.

Унищожението на Outbound Flight
Експедицията започва през 27 ПБЯ. Сидиъс изпраща Дориана да надзирава подбраните от него армии. Срещу тях дори и шестте нови дреднаути нямат шанс. Но Сидиъс не предвижда, че силите му ще бъдат открити от млад офицер на име Траун. Дориана търси мирен контакт, но Неймодианският командир, Сив Кав, без никакви въпроси нарежда атака. За минути само един от корабите оцелява и то само защото Траун иска да разпита някого.

Дориана се страхува от последващото наказание, когато Сидиъс разбере за поражението. Но намира начин да превърне краткото поражение в дълготрайна победа. Използвайки оскъдната информация от разузнаването на Таркин и експедицията на Сиенар до Зонама Секот, той поражда страх от нашествие на тези, които наричат Far Outsiders. Траун е убеден, особено след като Дориана се свързва със Сидиъс, който да му обясни лично.

Сидиъс също не остава без работа. Той разбира, че К’баот е добавил към екипажа на Експедицията и Анакин Скайуокър, без това да е известно на никого. А нищо не трябва да спохожда бъдещия му ученик. Палпатин пътува цялото разстояние до Роксули, последната спирка на Експедицията преди да напусне Републиканския космос. Официално той е там, за да помогне в преговорите с правителството на планетата, но в действителност иска да спаси Скайуокър от предстоящия капан. Което означава, че трябва да спаси и Кеноби, когото извиква като помощник – посредник. Така Експедицията продължава без тях.

Малко по-късно Дориана докладва за опустошението на Експедицията от части с помощта на номадските Вагаари. Макар Траун да разбира за съществуването на Сидиъс и истинската самоличност и позиция на Дориана, Дориана решава да не го убие, а да го използва. Така Палпатин получава ново средство след като загубва друго – нестабилният К’баот е мъртъв, но все още може да бъде от полза при необходимост. Преди началото на мисията е взета негова кръв, с която ще се направи клонинг.

Търсенето за нов ученик
"Soon I will have a new apprentice; one far younger and more powerful."
―Darth Sidious
След преждевременната смърт на Дарт Моул, Сидиъс е изправен пред нова задача. Преди да продължи плановете си по завладяването на Републиката, му е необходим нов ученик, който да извършва необходимите приготовления – да сее разногласия сред световете на Републиката. Моул така или иначе не разполага с подобни умения, макар да притежава много други, ораторството и манипулирането не са сред тях.

По принцип най-удобно би било да намери още малък някой сило- чувствителен, когото да моделира според желанията си, но това сега е невъзможно. Като Сенатор на не толкова важна планета той имаше времето да тренира Дарт Моул, но сега ежедневните му задължения не му позволяват това. А и не може да рискува политическата си кариера заради Ситските си задължения.. както и не може да пренебрегва Ситските си задължения заради политическата си кариера.

Тук късметът му подава ръка, като му връчва идеалния кандидат под облика на непокорния Учител джедай Дуку. Точно отговаряйки на “изискванията” му – той е вече обучен в пътищата на Силата и е изключително вещ в дуелирането с мечове. Той е също така търпелив, интелигентен и харизматичен. Всички качества, необходими му за следващата фаза от плана. Но най-важно има още една черта у него – слабост, която Сидиъс да използва, за да го превърне в Сит.

Знае се, че по това време Сидиъс е тренирал и други кандидат Сити. Една от тях е Верзир, която разкривайки заговорите на Палпатин, се опитва да го убие. Не успява и е принудена да избяга отвъд галактиката.

Привличането на Граф Дуку към Тъмната страна
Дуку многократно се опитва да внуши на Джедайския върховен съвет да обърне по-голямо внимание на заплахата на Ситите. След като техните врагове за винаги по двама, и се вярва, че един от тях е убит на Набу, защо пита ги той не се опитват всячески да открият втория. Късогледството им отблъсква Дуку и така той решава, че интересите им не съвпадат. Дори е бил толкова арогантен, че да вярва, че именно той, а не някакво нетренирано хлапе Скайуокър, е Избрания.

Дуку тръгва сам да търси втория Сит. Вместо това Сидиъс сам отива при него. Става ясно, че Дуку е хипнотизиран от Ситите или поне вярва, че Джедаите не могат да спасят галактиката. След дълго обсъждане Сидиъс постепенно убеждава Дуку, че също вярва в упадъка на Републиката от собствената й тежест и че е необходим нов ред, който да подобри състоянието й. Дуку разбира, че двамата имат много сходни виждания. Така решава да приеме предложението на Сидиъс – в замяна на услугите му, Дуку ще бъде обучен в Тъмната страна и как да я използва, за да постигнат изхода, който желаят.

Бившият вече джедай вярва, че е в съдружие със Сидиъс. Но още от началото става ясно, че Сидиъс го ръководи. Дуку е необходимо оръжие, каквото беше и Моул. Палпатин няма нужда от някой, равен на него, а и при Ситите нещата не стоят по този начин. Дуку е необходимият заместник, докато Скайуокър е готов.

Армията от клонирани
Детайли около създаването на тази армия, наета в последствие като Великата армия на Републиката и която ще се превърне в Имперските Щурмоваци, не са открити. Най-общо се знае, че Учителят джедай Сайфо-Диас, бивш член на Джедайския съвет и близък приятел на Дуку, е този, който е дал тласък за създаването й. От всички джедаи, новият ученик на Сидиъс най-много вярва имено у Сайфо-Диас. Но докато Дуку се разочарова, Учителят джедай става все по-подозрителен. Той е убеден, че се задават много тъмни времена, а джедаите не правят нищо по въпроса. Отчаян, Сайфо-Диас се обръща към Палпатин, който го убеждава, че щом джедаите отказват да видят задаващия се мрак, то съдбата на Републиката стои в собствените им ръце. Трябва да се направи тайно и тихо, за да не се създаде паника в галактиката, свикнала с мирни времена. Дори Джедайският орден не трябва да бъде информиран. Така Палпатин изпраща Сайфо-Диас до планетата Камино, местното население на която са отлични генни инженери. Целта е да се създаде голяма армия от клонирани войници, армия, която да защитава Републиката в предстоящите мрачни времена.

Сидиъс не разчита, че Сайфо-Диас ще си държи устата затворена, затова изпраща Дуку да го отстрани. Без колебание, Дуку убива човека, когото смята за най-добрия си приятел. По този начин той изпълнява древната спогодба, според която убийството на близък е отдаване на Ситската кауза. Виждайки, че Дуку е приел Тъмната страна, Сидиъс го награждава със ситското име Дарт Тайранъс. Клонираната армия обаче все още не е създадена, затова Тайранъс поема отговорността на Сайфо-Диас. Първата задача е да се намери начин никой от Джедайския орден да не разбере за нея. Сайфо-Диас не е успял да каже на никого, но като допълнителна мярка Дуку унищожава всички записи за планетата Камино от Джедайските архиви, както и още 37 системи, включително Дегоба и Дромунд Каас, които Сидиъс смята ценни за Ситите. След това напуска Ордена.

Втората задача на Тайранъс е да открие добър прототип за клонингите. За да могат те да се изправят срещу враговете на Ситите, шаблонът им трябва да притежава невероятни боеви инстинкти, да е трениран и с изключителен опит. След много обмисляне и брутални тестове, Тайранъс избира Джанго Фет, последният оцелял от стари мандалориански воини. Фет приема предложението в замяна на щедро заплащане и непроменен свой клонинг.


Сепаратистката криза (24-22ПБЯ)
Палпатин приключва втория си мандат като Канцлер, а армията му е почти готова. Сега му е необходима галактическа война, която да свали Републиката, да елиминира Джедаите и да възстанови златната ера на Ситите.

Възходът на Сепаратисткото движение
Под ръководството на Палпатин, Граф Дуку обединява няколко търговски организации (сред които и Търговската Федерация) в Конфедерация на Независимите Системи, с което се сформира и Сепаратисткото движение през 24ПБЯ. Тези организации обединяват също и многобройните си армии, с които са способни да свалят Републиката и с които най-накрая са заплаха в очите на Сената.

Палпатин нарежда на Дуку да създаде революционното правителство в края на мандата му като Канцлер. Заради това нищо не подозиращият Сенат му дава още неопределен срок, за да се справи със Сепаратистката криза. Движението обаче се засилва въпреки “опитите” на Палпатин за мирни преговори, включително формирането на Лоялисткия комитет, организация от Сенатори, които искат Републиката да остане цяла и да запази принципите си.

Фалшивата “мирна инициатива”
Със засилването на кризата Палпатин разиграва още една публична драма, в която се представя в любимата си роля на наранен невинен, който от позицията на силните подава ръка за мир. Изпраща съобщение по ХолоНета до Сепаратистите с апел за мирни преговори. Всячески се опитва да се представи като жертвата, която все пак възвишено иска да прости на врага си. Дори в този късен час той желае дипломатическо разрешение на проблема. Всичко това е с цел да може по-късно да каже, че е направил всичко възможно да предотврати войната.

В края на обръщението си предлага Ботауи, неутрален свят, като място за преговорите. Поради “мерки за сигурност” не предлага дата, но обявява, че Дуку може да се свърже с него, когато поиска. Това обаче няма значение, Сидиъс и Тайранъс преди това са се разбрали, че няма да има отговор, с което Сепаратистите ще се покажат като непреклонни и неразумни. Така преговорите с такива радикални опоненти се превръщат в невъзможни.

Сенатът в дефанзивна позиция
Неистинското предложение има своя желан ефект, засилва се желанието за войска, която да защити Републиката. Но все още не е достигнато необходимото мнозинство. Когато се стигне до гласуване, Сенатът трябва да одобри както Създаването на армията, така и доброволно да се откаже от законодателните си правомощия в полза на Палпатин. Средството – няколко покушения, вината за които да се стовари върху Сепаратистите.

Скоро няколко Сенатора, включително Акс Мо от Маластар, са убити. Никоя от терористичните организация не поема отговорността за тях, но имайки предвид заплахата на Сепаратистите, обвинителните пръсти бързо се обръщат към тях. За цялостния ефект допринася и неспособността на Джедаите да се справят бързо с толкова насилие. Айнли Тиим, представителят на Маластар в Сената, по време на заседание открито критикува джедаите. Ако джедаите и съдебната система не могат да се справят със ситуацията и да поддържат ред, е необходима армия, която да окаже помощ в този така критичен момент. Макар за пред Сената Палпатин да няма все още изразено становище по въпроса, вътрешно той изпитва вече чувството за триумф.

В нощта преди насроченото гласуване за Създаването на армията, Палпатин прави обращение към световете на Републиката. Още веднъж той успокоява всички с увереността си за мирен изход, макар пресата да забелязва “неохотата”, с която той очаква развоя на развитията от предстоящия вот.

Опитите за покушение над Амидала
Наследникът на Палпатин като Сенатор на Набу става бившата кралица на планетата – Падме Амидала. Тя за малко да бъде убита от ловеца на глави Зам Уесел при пристигането си на Корусант, за да гласува за създаването на Великата армия на Републиката. Палпатин отлага вота и поставя Сенатора под защитата на Оби-Уан Кеноби и Анакин Скайуокър, старите й приятели и съюзници от Войната при Набу 10 години по-рано. След втори опит за убийство с отровни коухун червеи, Анакин е назначен от Джедайския съвет да съпроводи Амидала до Набу, където да й бъде лична охрана. Двамата тайно започват да се влюбват един в друг. Анакин съвсем явно нарушава Джедайския Код и вината, произтичаща от това, само ще го доближи до Тъмната страна.

През това време Кеноби, назначен от Съвета да разузнае тези мистериозни нападения над Амидала, разбира за Камино от стар приятел, Декстър Джетстър. Открива ловеца на глави Джанго Фет, “шаблона” на армията и прониква в Сепаратисткото укрепление на Джионозис, където открива, че лидерите на Конфедерацията разполагат с армия от бойни дроиди. Открива също и че Федерацията е зад опитите за убийство над Амидала. Кеноби се свързва с Канцлера и Джедайския Съвет на Корусант, но е заловен от местните джионозианци.

Анакин и Амидала тайно пътуват до пустинната планета Татуин след като падауанът сънува кошмари, свързани с майка си, Шми. Анакин се среща със семейство Ларс, които освободили Шми от Уато преди години и тя се омъжила за Клиг Ларс. Имено той съобщава на Анакин, че майка му е пленена от племе Пясъчни хора. Скайуокър успява да я открие в лагера им, където тя умира в ръцете му. Младият джедай избива всички в селото, с което създава голямо смущение в Силата, усетено от Йода и Палпатин на Корусант. Канцлерът се зарадва, усещайки поредното тъмно дело, извършено от Анакин, а Йода даже чува гласа на починалия Куай-Гон Джн от отвъдното. Скайуокър се връща във фермата на Ларс, за да погребе Шми и след като взима стария си протоколен дроид Ситрипио заминава заедно с Падме на спасителна мисия да помогнат на Оби-Уан.


Извънредни правомощия
Макар Кеноби да е пленен на Джионозис, той успява, или му е било позволено, да изпрати съобщение до Джедайския съвет с доклад за откритията си – как е намерил Джанго Фет и го е проследил до планетата, на която се намира, Джионозис, съобщава и за армията от дроиди и за опитите за убийство над Амидала, произтичащи от Търговската Федерация.

Така Палпатин разполага с необходимото “доказателство”, което да разбие окончателно колебанията на Сената, а именно показанията на уважаван Джедай за събирането на огромна армия. Вече няма нужда да убеждава когото и да било в намеренията на Сепаратистите. Дуку вече е готов да започне война.

По време на напрегната среднощна конференция в Сградата на Сената, Палпатин и Мас Амедда се срещат с някои от членовете на Джедайския съвет и Лоялисткия комитет, за да намерят най-добрия начин да отговорят на заплахата, идващата от Сепаратистите. Става ясно, че дори с тази внезапна заплаха, надвисваща над главите им, Сенатът няма да одобри използването на армия от клонирани преди Сепаратистите да са атакували. След безконечните дискусии Амедда (не може Палпатин да няма нещо общо и с това) предлага Сенатът да предостави на Канцлера извънредни правомощия, с които ще може да одобри армията незабавно. Джар Джар Бинкс, представителя на Набу, докато трае отсъствието на Амидала, е този, който ще посмее да отправи подобно искане в Сената.

Сенатът остава шокиран. Просто не могат да повярват, че Бинкс, съществото, което по-скоро им прилича на клоун, притежава такава сила и сладкодумие и колкото и радикално да им се струва това искане, в крайна сметка решават и че е най-разумният вариант предвид обстоятелствата. Като заместник на Амидала, позицията на Джар Джар е и нейната позиция.
"Itsa clear that desa Separatists made a pact witha desa Federation du Trade. Senators, dellow felagates, in response to this direct threat to the Republic, mesa propose that the Senate give immediately emergency powers to the Supreme Chancellor."
―Representative Jar Jar Binks before the Senate

Последват аплодисменти и радостни викове. Палпатин с помощта на Гунгана вече почти притежава Сената.

След края на “приветствената си реч” Палпатин моли единствено след края на кризата да се оттегли на Набу и там да прекара останалите си години в мир. Всъщност единствената истина, казана в цялата му реч, е, че клонингите съществуват. Той бързо ги легализира и назначава като Армия на Републиката.
Сидиъс "неохотно" приема извънредните правомощия, които му се предоставят



Войните на клонираните (22-19 ПБЯ)
Големият проект, който Сидиъс планира през последните 10 и повече години, а имено първата галактическа война от 1000 години насам, както и един от най-унищожителните в историята, е вече факт. Разполага с армия от добре тренирани и добре екипирани войници, предани към него. От друга страна вече може да променя законите и Конституцията, както сметне за добре. Тези две неща той използва, за да ръководи кървавите и дълги Клонингови войни. Само привидно те са опита на Републиката да потисне Сепаратисткото движение, а дефакто – войната е обърната срещу самата Република от самия й лидер.

От Дипломат към Деспот
Палпатин все повече засилва влиянието си по време на войната. Прави много допълнителни изменения и подобрения на Конституцията в името на сигурността, всички от които му прехвърлят все повече власт.

Докато доверието у Палпатин започва да еродира, той продължава да контролира Конфедерацията чрез Граф Дуку, който оглавява нападение над Камино, за да осигури конфликт в галактиката в близките няколко години. Дуку също така започва и да тренира своите Тъмни Последователи (Dark Acolytes), които да помогнат в хода на войната.

Палпатин използва значителните си манипулативни умения, за да разиграва Джедаите и Конфедерацията. Един такъв пример са тайните нареждания към двама джедая – Ки-Ади-Мунди и Айла Секура, а като Сидиъс – към Дуку, да извършат мисия на планетата Хитака. Успехът на всеки един от тях, зависи от този на другия, резултатът от което е, че вниманието на Секура и Ки-Ади-Мунди е отвлечено, докато Дуку изпълни своята задача.

Изменение “Рефлекс”
Поредното изменение в конституцията, насочено към още извънредни правомощия. Целта му е да подобри “рефлексите” на Републиката, когато имат работа със Сепаратистките атаки. Общественото оправдание за тази добавка е, че е необходима, за да компенсира проблема при припокриващите се юрисдикции в случаи, когато битката се разпростира над повече от една система. Истинският ефект, е че Палпатин и неговите избрани служители ще имат много по-голям контрол над дефанзивните войски от преди. Той изпраща избраните си хора да заместят командващите офицери на няколко ключови лоялистки войски. Това е решаваща стъпка към крайното събиране на всички дефанзивни сили във Великата армия на Републиката, без която е невъзможно създаването на Имперската войска.

Изчезването на Сети Ашгад
С увеличаването на влиянието на Палпатин все повече Сенатори започват да се плашат и да възнегодуват. Един от тях е Сети Ашгад, бивш хипердрайвен инженер, който проектирал първия Z-95 Headhunter звезден изтребител, и използват придобитата си слава, за да бъде избран в Сената. Той е харизматичен, чаровен и безгрижен. А и ако Палпатин не беше действал, за да отстрани Валорум от поста му и да го замести, Ашгад най-вероятно щеше да го направи вместо него. Дори само поради тази причина новият Канцлер го следи от близо посредством шпионина си Сарцев Куест. И когато Ашгад се възпротивява на монтажа на нови охранителни дроиди и камери в сградата на Сената, Палпатин решава да предприеме нещо. Сенаторът е отвлечен от агентите на Сидиъс и тайно заточен на Нам Чориос, домът на каторжническа колония.

След което публично се съобщава за неочакваното заминаване на Ашгад, без да се смята, че причината за това е неодобрението му спрямо камерите предвид, че и други също са против тази мярка, като например Бейл Органа. Сладкодумният Ашгад вероятно щеше да привлече повече сенатори към каузата си, а може би дори щеше да гласува Вот на недоверие срещу Палпатин. Сидиъс разбира се, не може да допусне подобно нещо.

Опитът за убийство над Бейл Органа
За него Палпатин също има планове. Органа е не толкова опасен, поне засега, колкото Ашгад, но също е символ на стария ред, който Палпатин възнамерява да премахне. А когато става въпрос за потенциални заплахи, се опитва да ги премахне колкото се може по-рано. Опозицията наскоро е поставила на обсъждане законопроекта за Подсилена Сигурност, която ще даде дори повече сила в ръцете на Канцлера. “Инцидент” като опитът за убийство на Сенатор най-вероятно ще промени страстите в Сената и ще подпомогне одобрението на законопроекта.

Органа и неговата свита се прибират до столицата след спешна визита на родната си планета Олдеран и точно тогава по заповед на Сидиъс пирати атакуват кръстосвача на Сенатора. Наетите убийци успяват да принудят екипажа да приземи кораба, но малко преди да достигнат Органа и да го убият неочаквано се намесват джедаи, които принуждават пиратите да се оттеглят. Много от тях не успяват да избягат и са пленени, за да бъдат разпитани. Тази сцена е достатъчна поредният закон да бъде внедрен.


Повторната поява на Финис Валорум
Точно тогава предшественикът на Палпатин, Финис Валорум, се появява отново. Той е наблюдавал мерките и действията, които Палпатин е предприел, както публично, така и не, като особено внимание е обърнал на факта как опонентите на Канцлера изчезват един по един. Но Палпатин чува всичко. Дори в резиденцията на Бейл Органа, така че когато Валорум прави посещение там, Канцлерът чува разговора им. Валорум предупреждава Сенатора, че имено Палпатин стои зад всичко – неговото премахване от поста му, убийствата, опитът за убийство над Органа; предупреждава го, че щом някой желае толкова много власт, никога няма да се откаже от нея доброволно, както Палпатин твърди.

Думите на Валорум явно оказват достатъчно влияние над Сенатора от Олдеран, още на следващата сутрин той се явява при Канцлера и казва, че няма да подкрепи при никакви обстоятелства, новия закон и че ще му опонира. Единственото, което Палпатин казва, е да внимава и че не е разумно да се вижда с Финис Валорум.

Сидиъс дава смъртна присъда на Валорум. Не може да си позволи да настройва и други Сенатори срещу него.

Терористически инцидент
Нищо не се знае за обстоятелствата около експлозията на товарния кораб Star of Iskin, убила всички на борда, включително бившия Канцлер Валорум, докато не се проведе разследване от Джедаите. Бомбардирането е дело на наемната убийца от расата Анзати, Салдже Таша, известна с множество политически убийства. Не се знае дали самият той или чрез протежето си (Тайранъс), Сидиъс инструктира Сора Булк, един от Тъмните последователи, да работи заедно с корумпирания Сенатор Виенто, за да наемат Таша.

След като Валорум се качва на кораба, Таша го издърпва на по-уединено място. Расата й обаче такава, че убийството не е достатъчно, трябва да го изпие като супа. Но раните, които оставят нейните хоботчета, са лесно различими. Затова решава да взриви кораба, така че да не останат никакви доказателства. Вероятно е и Палпатин да й е наредил точно това, той се нуждае от инцидент, който да оправдае въвеждането на новия закон за Сигурността.

Подсилената Сигурност
Взривеният кораб, по-точно останките му, се “приземяват” на площада Джрейд, мъртвите са хиляди. Трагедията наистина изиграва желаната от Палпатин роля. Още на следващия ден след инцидента Сенатор Аск Аак произнася дълга реч в подкрепа на законопроекта. Ролята на всяко правителство е да защитава гражданите си и ако е неспособно да го направи, трябва да му бъдат дадени необходимите за това средства. Бурни аплодисменти последват речта на Аак, а Палпатин все така смирено и скромно поема още една отговорност и дава думата на Сенаторите.
Тогава Бейл Органа решава, че е време да проговори. Палпатин очаква имено той да му се противопостави, затова и му дава думата – в противен случай само ще засили подозренията у другите. Тъй че когато Мас Амедда се опитва да приключи въпроса, твърдейки, че Органа няма официално позволение да говори, Палпатин му казва да го остави, спокойно слушайки обвиненията на Сенатора:
“Властта, която тази поредна добавка ще даде на Канцлера, принадлежи на Сената. Тя е наша отговорност и ни е поверена. Още повече някои от правомощията в добавката не бива никога да бъдат давани на централното правителство. Това са права, принадлежащи на гражданите. Често чувам, че това е извънредна ситуация, нуждаеща се от извънредни мерки. Че трябва да се правят саможертви. Съгласен съм с това, но не трябва да жертваме това, което сме. Ние се бием за Републиката. Но какво е Републиката, ако не принципи, в които вярваме? Да отхвърлим тези принципи значи победата, дори пълна, да е безсмислена. Това са ужасни времена. Раздвижват големи страсти. Но не можем да бъдем управлявани от гнева си... не можем да отстъпваме отговорностите си на други. Не трябва да позволяваме на събития, колкото и ужасни да са те, да ни правят по-слаби, отколкото сме. Трябва да кажем НЕ на тази промяна.”
Така Органа се самопровъзгласява за открит опонент и враг. С голямо мнозинство Палпатин спечелва тази поредна промяна и повече власт. Но въпреки това все още остава с облика на благ и кротък политик, който е великодушен към опонентите си, независимо дали губи или печели. След разпускането на заседанието Палпатин отива при Органа и Мон Мотма и им предлага добродушните си поздравления. Уверява ги, че не може да се справи сам в тези трудни времена и че скоро ще говорят отново.
Палпатин ги оставя да заговорничат зад гърба му, без да се безпокои. Още изчезвания след тези на Ашгад и Валорум биха били много подозрителни, но Палпатин разполага и с други политически оръжия.

Капана на Виджун
Горе-долу по същото време Сидиъс и Тайранъс устройват капан за Учителя Йода. Дуку изпраща съобщение на Йода, че е стигнал твърде далеч и трябва да се срещнат на Виджун, за да преговарят. Всъщност Дуку има намерение да го убие. За да подсигури плана си, Палпатин изпраща на планетата още Кеноби и Скайуокър.

В щаба на Дуку, Шато Малро, Йода се опитва да го убеди да се отрече от Сидиъс. Точно когато почва да обмисля предложението, го информират, че Скайуокър и Кеноби също са пристигнали – резервния план на Палпатин в случай, че успеят да придумат Дуку. Обвинявайки Йода в предателство, Тайранъс избягва и остава на страната на Дарт Сидиъс.

Ситски заговори
По време на цялата война Палпатин играе двойната си роля на Върховен Канцлер на Републиката и Дарт Сидиъс, Тъмен Лорд на Сит. Организира поне една мащабна терористическа атака над Корусант, в резултат на която Кеноби бива тежко ранен, а Органа и Амидала са пратени на “обиколка” на останките. В безкрайните си опити да привлече бъдещия си ученик Анакин към Тъмната страна, Палпатин се надява или Кеноби да умре или Органа и Амидала да встъпят в извънбрачна афера. Макар да не успява в нито едното от двете, той все пак използва ужасяващите картини от произшествието, за да му се връчи способността да шпионира членове на Републиката. Следващата му стъпка е да организира “изтичане” на информация, касаеща Ситите, която да достигне до Бейл Органа, след което ги изпраща заедно с Кеноби до тъмната планета Зигоола с надеждата, че ще бъдат убити. Въпреки всички планове и предвидливостта на Канцлера, и двамата успяват да останат живи след унищожението на местния Ситски храм – една победа за джедаите. Палпатин е покрусен не само от загубата, но и от неспособността си да види развоя на събитията.


Преговори с Хътяните
Няколко месеца след като Анакин става Рицар-джедай Палпатин спомага за нов Сепаратистки заговор, който да обърне Джаба Хътянина срещу Републиката. Планът е да се отвлече сина му – Рота, за което да се обвинят джедаите. Падме се среша с него и научава, че Анакин е бил натопен от хътяните и въпреки съвета на Палпатин се свързва със Зиро, чичото на Джаба. Падме научава за заговора между Зиро и Дуку и разяснява ситуацията на Джаба. Така планът на Сидиъс се проваля, но резултатът не е изцяло негативен – Джаба предоставя хътските хиперпространствени маршрути на Републиката.

Залавянето на Гънрей
След като Вицекралят Гънрей е заловен от Сенатор Амидала на планетата Родиа, когато собственият му капан се обръща срещу него, Дарт Сидиъс трябва да обсъди нататъшното развитие на събитията с Дуку. Тъмният лорд е наясно, че слабият немодианец ще бъде лесна плячка в последващия разпит от страна на джедаите, и че може да даде много ценна информация в ръцете на врага. Дуку обаче вече е подготвил контрамина – Асадж Вентрес ще се качи на кораба, на който държат Вицекраля и ще го освободи... или убие. Сидиъс е първоначално недоволен от този план, имайки предвид предишните провали на наемната убийца.

Дуку обаче има пълна вяра в нея. Тя от своя страна също е убедена с успеха си. През това време Гънрей е разпитван от Луминара Ундули и Ахсока Тано, но единственото, което разкрива, е съществуването на Сидиъс.
Вентрес освобождава уплашения неймодианец преди да е проговорил, с помощта на двоен агент на Дуку – Капитан Аргиус. Главният организатор на всички политически действия остава скрит за джедаите и Републиката.

Кризата с отвлечените Сенатори
Дело на ловеца на глави Кад Бейн. След като взима за заложници няколко Сенатора, заявява, че откупа, който иска, е освобождаването на Зиро Десилижич Тиур. Палпатин обаче не е съгласен с тези условия и бива хванат в капан, когато съучастникът на Бейн – Робонино, изключва захранването в сградата на Сената, външната комуникация също е изключена.

Така Върховният Канцлер е принуден да отстъпи и праща Сенатор Орн Фрии Таа до затвора, където да освободи Зиро. Използвайки детонатори, поставени около похитените Сенатори и Анакин Скайуокър като свое преимущество, двамата ловеца на глави успяват да избягат, заедно със Зиро.
Палпатин и Орн Фри Таа хванати в капан по време на кризата



Сило-чувствителни деца
Следващият ход на Дарт Сидиъс е свързан с ценния Кайбер Кристал, който се пази от Бола Ропал. Кристалът съдържа имената на всяко едно сило-чувствително дете в галактиката – бъдещите падауани на Джедайския орден. Сидиъс възнамерява да отвлече децата и да ги направи свои шпиони, тренирани в Тъмната страна, да наблюдават враговете му. За тази цел Сидиъс се нуждае от холокрон, държан в трезорите на Джедайския храм, който да разчете кристала. Той наема най-добрия ловец на глави в галактиката – вече познатия ни Кад Бейн, за да проникне в Храма и да открадне холокрона. Първоначално Бейн не се съгласява, знаейки, че това е непосилна задача – да влезеш в Храма, без да бъдеш засечен. За да склони ловеца на глави, Сидиъс хитро подмята, че явно репутацията му е прекалено напомпана и преувеличена. Тактиката успява, Бейн се съгласява, но срещу тройно заплащане и елитен звезден изтребител в замяна. Освен това, Сидиъс му обещава и вътрешна информация. Тъмният лорд му изпраща подробни планове на храма, включително охранителната инфраструктура. Така с помощта на Като Параситти и Тодо 360, Бейн успява да открадне холокрона и да изчезне на време.

Ловецът на глави след това се отправя към планетата Деварон, където се намира Учителят Ропал. Дарт Сидиъс му изпраща подкрепления от дроиди, с чиято помощ Бейн надвива Републиканските войници, отседнали там и да похити джедая. Тъмният Лорд и Вицекралят Гънрей изпращат флотата на Търговската Федерация, която да помогне на Бейн при излитането от планетата. Но кораби, управлявани от Анакин Скайуокър и Ахсока Тано, препречват тяхното бягство. Генерал Ропал е държан заложник на флагманския кораб на Бейн, за когото най-изгодното решение, е да избяга в хиперпространството. Хипердрайвът обаче се оказва повреден и като последна мярка Бейн отива собственоръчно да разпита джедая. Той обаче въпреки всичките мъчения, на които е подложен, отказва да о твори холокрона и в края на краищата умира от болка. Тано и Скайуокър, подкрепени от три отряда клонирани войници, абордират флагманския кораб, за да спасят Ропал, но твърде късно. Гънрей от своя търси обезщетение за унищожените си кораби и Бейн му го обещава – след като успеят да занесат на Тъмния Лорд холокрона и кристала.

По време на атаката над кораба му, Бейн се обръща към план Б – ще накара един от двамата джедая да отвори холокрона. Той залавя и измъчва Тано, като заплашва, че ще я убие. Така Анакин отваря холокрона, за да предотврати смъртта на още един джедай. Поставяйки кристала във вече отворения холокрон, списъкът със сило-усещащи деца е готов за Дарт Сидиъс. Въпреки всички усилия на джедаите и тяхната войска, Бейн успява да се изплъзне. След като докладва на Сидиъс за успеха си, получава още една задача – да отвлече четири деца от списъка и да ги заведе до тайното му убежище на Мустафар. Първата жертва на ловеца на глави е Зин Тоа от планетата Глии Анселм, а джедаите не разбират нищо за това – толкова е потулваща Тъмната страна. Предрешавайки се като Джедай, следващата му спирка е Родиа.

С този облик Бейн убеждава Махти Дун, че взима бъдещите падауани, за да ги пази от джедаи измамници, които отвличат деца из галактиката. Така успява да похити и Уии Дун и да го доведе при Тъмния Лорд. Кеноби пристига веднага след тях, но прекалено късно, за да спаси детето. Следващата жертва е Ру-Ру Пейдж от Набу. Този път обаче джедаите се подготвени и му устройват капан, с който Скайуокър и Ахсока успяват да го заловят. Детето остава далеч от Сидиъс. Бейн е разпитван дълго къде държи децата и холокрона, той отказва да говори, а и е прекалено силен, за да му действат джедайските трикове. По време на разпита Мейс Уинду разбира, че ловеца на глави се страхува повече от човека, за когото работи, отколкото от джедаите. Скайуокър, Кеноби и Уинду решават да принудят Бейн да ги заведе до холокрона като едновременно използват джедайския майнд трик върху него.

Тази тактика свършва работа и ловецът на глави се съгласява да ги отведе при децата и холокрона, а тайно той планира да заведе джедаите в сигурен капан и да ги убие в базата си. През това време Канцлер Палпатин иска доклад за прогреса на джедаите. След разногласия сред тримата джедая, Скайуокър отива лично да докладва на Канцлера, а Уинду и Кеноби последват Бейн. Анакин изразява предположението си, че някой много по-могъщ стои зад покушенията на децата, но на въпроса на Палпатин дали знае кой е той, отговаря с не. Тъмната страна помага на Сидиъс да запази тайните си.

На Мустафар отвлечените деца са поверени на грижите на РО-З67 и още един дроид – детегледачка. От тях се очаква хирургически да променят децата, така че да отговарят на изискванията на Тъмния Лорд. Според дроидите толкова млади обекти рядко оцеляват след такава намеса. Сидиъс обаче е непреклонен, рискът е необходим. А през това време в убежището на Бейн Кеноби и Уинду откриват холокрона, но не и децата. Задвижвайки капана си, Ловецът на глави успява да избяга, без да продължава със задачите, поставени му от Сидиъс. Докато Тъмният лорд наблюдава операцията на децата през холограма, РО-З67 го информира, че наближава кораб, но не този на Бейн. Скайуокър и Рано след изследване на кораба му са разбрали, че ловецът на глави е идвал на тази планета. Изненадан в последния момент, Сидиъс трябва да действа бързо – той нарежда децата да бъдат преместени в другата му база, а тази на Мустафар да бъде унищожена, заедно с всички доказателства и улики.

Дроидите обаче не се справят, джедаите ги побеждават и спасяват децата и изплъзват от потъващата в лава сграда. Кеноби и Уинду също оцеляват след капана на Бейн, връщат си и кристала. Въпреки това мисията не е съвсем провалена – Бейн се спасява, и всички улики срещу Сидиъс са унищожени.

Смъртния Патрул
Въпреки исканията на Дукесата от Мандалор Палпатин решава, че Смъртният Патрул е прекалено опасен, за да остане ненаблюдаван от Републиката. Канцлерът назначава Сенаторско заседание и вот за освободителна мисия на планетата, като грижливо преди това разкрива холограма, в която заместник-министъра Джерек обяснява невъзможността планетата да се справи със Смъртния Патрул без помощта на Републиката и Джедаите.

Докато трае вота, Палпатин задържа в кабинета си Дукесата. По-късно на мисия на Коруснат тя открива истинския запис на Джерек, в който той ясно заявява, че няма нужда от когото и да е, за да се справи с кризата, и го дава на Амидала. Бившата кралица на Набу представя тази холограма пред Сената, пришпорвайки ги да анулират вота си и да оставят Мандалор да се справят със ситуацията. Палпатин официално се извинява на Дукесата и я изпраща до дома.

Зило Звяр
Палпатин играе съществена роля и в Битката при Маластар. Съветвайки Учителя джедай Мейс Уинду, Анакин Скайуокър и д-р Бол да помогнат на дъгяните срещу Сепаратистите, той си подсигурява договор, даващ право на Републиката да използва горивото на Маластар. Под ръководството на Канцлера, Бол разработва ново супероръжие – електро-протонна бомба, с което Републиканските сили напълно разбиват дроидната армия. Бомбата обаче отваря и огромен кратер на повърхността на планетата и събужда древен Зило Звяр. Дъгяните отказват да подпишат договора с Републиката, докато не бъде убит звяра, а джедаите, верни на своите принципи, отказват да вземат живота на невинно същество. След разгорещени дискусии решават да действат по плана на Скайуокър – ще нокаутират животното, подвеждайки дъгяните, че е мъртво и ще го транспортират някъде по-далеч. Заповедите на Палпатин обаче са да отведат звяра до Корусант за изследване.

Когато Бол започва опитите си в столицата, бързо разбира, че всичко ще протече много по-лесно, ако животното е мъртво. Палпатин дава разрешението си, вярвайки, че това е същество без разум, с което си навлича гнева на Зило Звяра. В кабинета си Канцлерът на дълго обсъжда с Амидала и Скайуокър, които са против убиването на древното създание, ползите и вредите от евентуалната му смърт. А през това време чака заповедта му да се изпълни. Когато докторката вкарва токсини в тялото му обаче, Зило Звярът вместо да умре придобива много по-голяма сила и успява да избяга. Тръгвайки по улиците на Корусант, той се насочва право към кабинета на Върховния Канцлер. Палпатин действа бързо, но не достатъчно – той тръгва, заедно с Амидала, Скайуокър и двата дроида, към личната си совалка и се опитва да се изплъзне от ноктите на звяра. Скайуокър, разрязвайки совалката на две, успява да пробие път за себе си, Амидала и дроидите, Канцлерът обаче остава като в капан. С помощта на Р2-Д2 и двама джедая – Йода и Аайла Секюра, Палпатин успява да се изплъзне от хватката на звяра във вътрешността на Силов мехур, когато токсични бомби се отпращат към огромното туловище, за да го убият завинаги. Без никой друг да разбере, Палпатин дава заповед на д-р Бол да клонира звяра за по-нататъшни научни изследвания.

Декрет за Управление на секторите
По време на войната всеки път щом някой сепаратистки свят е освободен Палпатин назначава свой човек за управител. Например през 21 ПБЯ на планетата Еселс Канцлерът назначава Гриф Таркел за губернатор вместо доскорошния Сенатор Атанна. В същата година прави същото и на Брентаал 4, където изпраща на ръководното място Джерод Маклейн. Не възстановява Сенатор Мосбри под предлог, че е прекалено слаб, щом е допуснал изобщо планетата да бъде завладяна от сепаратистите и дори го арестува. През последните дни от войната (19 ПБЯ) Палпатин утвърждава новия Декрет за Ръководство на секторите, с който да внедри на всеки свят член на Републиката доверен човек. Разбира се твърди, че това е за по-добрата сигурност на всички системи и че новоназначените хора няма да се пречкат на Сената.

С всеки губернатор Палпатин праща и отряд клонирани войници, наричайки ги необходимата държавна сигурност. Така няма да има проблеми с местните.
Палпатин по време на Битката при Корусант



Търсенето на Дарт Сидиъс
"Sidious. I know the name..."
―Palpatine's reaction to Mace Windu's revelation that the Jedi are attempting to expose Darth Sidious

Джедайският съвет не може да види в бъдещето след войната, затова си слагат като приоритетна задача откриването на Дарт Сидиъс, подозирайки вече, че е някой от Съветниците на Канцлера, най-вероятно Сейт Пестадж. Тези подозрения се зараждат след войната за Като Неймодиа през 19 ПБЯ, когато Републиканските сили успяват да се доберат до механо-стола на Вицекраля Гънрей, който ги завежда до скривалището на Сидиъс. От там следите водят към обкръжението на Палпатин.

Канцлерът разбира, че краят наближава. Време е за последни мерки, като нарежда атака над т.нар. Зла Тройка – Фелусиа, Майгиито и Салюкамай, най-влиятелните от Сепаратистките светове. А като Сидиъс нарежда на Генерал Грийвъс да използва тайното хиперплатно през Ядрото, за да атакува самия Корусант.

“Отвлечен”
По време на хаоса около битката на Корусант, Палпатин е отвлечен от Върховния командир на Дроидната Армия – Генерал Грийвъс. Задачата да го освободят е дадена на Оби-Уан Кеноби и Анакин Скайуокър, които трябва да прекратят мисията си на Тит – да заловят Граф Дуку. Двамата джедая намират Канцлера завързан на стол на борда на флагманския кораб на Грийвъс. Преди да го освободят обаче, Дуку се появява и тримата влизат в дуел. Пореден план на Сидиъс да поквари още Анакин и да го доближи до Тъмната страна.

Дуку е наясно, че целта на дуела е Анакин да приеме Тъмната Страна, това, което не знае, че самият той ще бъде жертва на тази цел. Палпатин му е оставил надеждата, че ще бъде негова дясна ръка, забравяйки правилото на Дарт Бейн – може да има само двама. По време на дуела Сидиъс невидимо насърчава Анакин. Оби-Уан е нокаутиран, сега Дуку и Скайуокър, стари врагове, са сами един срещу друг. Не след дълго Анакин отрязва ръцете на Тайранъс, отмъщавайки за собствената си отрязана ръка, и поставя врага си на колене. Чак сега Дуку разбира плана на господаря си, когато чува собствената си смъртна присъда. Макар джедайското му обучение и принципи да противоречат на тази заповед, Анакин убива невъоръжения си противник, убеден от Палпатин, че е прекалено опасен, за да остане жив. Единственото, което остава не по плана на Сидиъс, е Оби-Уан. Беше очаквал, че Дуку ще успее да го убие, а така Анакин отказва да тръгнат без него. Но това не е от такова значение. Палпатин вече знае, че Анакин е достатъчно силен и почти готов да застане на негова страна.

Палпатин става Върховен Командир
На следващия ден с голямо мнозинство е приет Акта за Сигурността. Поредна добавка, написана лично от Палпатин, но дадена на лоялен сенатор, който да я представи пред Сената, за да се подсили представата, че Канцлерът е принуден да приеме допълнителна власт. Този акт дефакто прехвърля управлението на Джедайския Върховен Съвет от Сената директно на Канцлера, което му дава възможността да разпусне Джедайския Орден, ако поиска. Също така го прави Върховен Командир на Републиканските военни сили.

Финални щрихи
С времето джедаите започват все повече да не одобряват Палпатин с непрестанното нарастване на влиянието и властта му. Сидиъс от своя страна посажда подобни зрънца съмнение у Анакин. Не се знае дали сънят за умиращата му раждаща съпруга е пратен от Палпатин или не, но ефектът е предвиденият. Знае, че Скайуокър ще направи всичко, за да спаси жена си, дори и да мине на Тъмната страна. Така Сидиъс му открива единствената възможност да не допусне сънят му да се сбъдне – да разкрие ума и съзнанието си за Ситските учения, достатъчно могъщи, че да спрат смъртта. Въпреки неодобрението на Анакин спрямо Джедайския орден и оскърблението, което наскоро те му нанесоха, той съобщава на Учителя Мейс Уинду за истинската самоличност на Палпатин.
Палпатин разкрива Ситската си самоличност пред Анакин Скайуокър



Уинду нарежда на Скайуокър да остане в Джедайския храм и да не се намесва, докато той заедно с Учителите Тиин, Колар и Фисто не арествуват Канцлера. Макар да знае, че краят вече наближава, Палпатин приветства открито четиримата джедаи в кабинета си. Включвайки светлинния си меч, Мейс обявява Канцлера за арестуван, а съдбата му – в ръцете на Сената. С думите “АЗ съм Сената” Сидиъс също изважда от ръкава си светлинния си меч. За секунди се справя с Колар и Тиин, преди те дори да помислят да се защитят. Фисто удържа Палпатин за няколко секунди, но и той пада покосен от Ситското острие. Остава единствено Учителят Уинду.

След няколко минути ожесточено дуелиране и въпреки значителните умения на Ситския лорд, джедаят успява да го обезоръжи.. секунди преди Анакин да влезе в стаята. Съвпадение? Умът, който успява да планира събитията за десетилетия напред, да не усети приближението на бъдещия си ученик? Палпатин знае, че това е единственият начин да спечели състраданието на Анакин и да го откъсне от Джедайския орден – да го накара да избира между тях и живота на собствената си жена.

Опитите на Палпатин да се защити със светкавици са безсмислени – Уинду използва светлинния си меч, за да ги отрази обратно към Ситския Лорд, с което се показва и истинският му облик. Лицето на Палпатин започва да отслабва и да побелява, очите, ноктите и зъбите му стават жълти, а гласът му – дрезгав и дълбок. Правейки се на безпомощен, той умолява Анакин да го спаси. И когато Уинду иска да сложи край на всичките игри на Канцлера, младият Скайуокър се опитва да го спре и да го убеди да постави Палпатин пред съд вместо да го убие. Според джедая обаче Канцлерът е прекалено опасен, за да остане жив и посягайки със светлинния си меч, оставя на Анакин части от секундата да реши – да избере страната на Ордена, който изглежда злоупотребява с властта си, или единствения начин да спаси съпругата си от сигурна смърт, заставайки на страната на безпомощния стар човек. Младият Рицар джедай избира Сидиъс, избира себе си и Амидала, и отрязва ръката на Учителя Уинду. Ситският Лорд веднага се съвзема и напада джедая с могъщ заряд от Светкавици, които го помитат отвъд сградата, водейки до смъртта му.
Смъртта на Мейс Уинду



Въздигането на Дарт Вейдър
Със смъртта на Уинду Скайуокър е най-накрая на мястото, на което Ситският Лорд винаги е искал да бъде – изолиран и неспособен да се върне при Джедайския орден; съучастник, макар и несъзнателен, в убийството на един от Учителите. И той като Тайранъс преди себе си изпълнява древната спогодба, според която жертвата на близък човек значи отдаване на Ситската кауза. Без да има към кого другиго да се обърне и съзнавайки, че това е единственият шанс да спаси живота на жена си, той се поддава на Сидиъс и на Тъмната страна. Това, което желае в замяна, е силата да спира смъртта и Ситският лорд успява да успокои страховете му:
"To cheat death is the power only one has achieved, but if we work together, I know we can discover the secret."
―Darth Sidious
Измама, предназначена само и единствено да откъсне Анакин от Джедайския орден и да го присъедини към Ситите. Така младият джедай Анакин Скайуокър, героят на Републиката, приема Дарт Сидиъс за свой учител, приема Ситския Орден, приема и новото си име – Дарт Вейдър.

Повалянето на Джедайския Храм
"First, I want you to go to the Jedi Temple. We will catch them off balance… Do what must be done, Lord Vader. Do not hesitate; show no mercy."
―Darth Sidious
Както Моул и Тайранъс, Вейдър трябва да демонстрира предаността си чрез решителни действия. Сидиъс вече е успял да го убеди, че джедаите заговорничат, за да придобият власт, така че не е трудно да му посочи “вярната посока”. Още повече, че сега джедаите не биха спрели, докато Сидиъс не умре, а с неговата смърт, умира и шансът за Амидала. Така задачата, която дава на Вейдър, е да избие джедаите, на първо място – тези в Джедайския храм. Сидиъс поставя под командването на новия си ученик 501-я Легион, специална войскова единица от клонирани, предназначена точно за такива специални случаи.. и ги праща към Джедайския храм.

Избивайки толкова много членове на Ордена, пред когото положил клетва за вярност, Вейдър се свързва все по-силно към Ситската кауза. Това, както и произтичащият от тези действия раздор с Амидала, е планът на Сидиъс. Без да има особено много Джедаи в храма, които да се противопоставят, Вейдър и войниците му лесно избиват падауаните.

Когато задачата е изпълнена, от Джедайския храм, съкровищницата на Ордена, остава димяща руина. Първоначалният план е сградата да бъде унищожена, но поради някаква причина Палпатин решава да не я изравнява със земята. Според слуховете ще я превърне в своя резиденция, но в последствие Имперският Дворец не е издигнат там. Затова най-вероятно оставя руините като сладък спомен за арогантността на Джедайския орден, с който да може да им се присмива.
Преобразеният Дарт Сидиъс се наслаждава на падането на Джедайския орден



Заповед 66
В Храма обаче са само малцина от Джедаите и Сидиъс трябва да се занимае с останалите от тях, разпръснати из Галактиката. Най-накрая след хиляди години идва времето за отмъщение на Ситите, инструментът е Великата Армия. Клонираните разполагат със списък от заповеди за действия, които трябва да извършат по време на извънредни ситуации. Една от тези заповеди е 66: ако Джедаите се разбунтуват срещу Републиката, клонингите трябва да ги елиминират. Тази заповед не им е внедрена от Каминоанците и Джедаите няма как да я предвидят. Армията се ръководи от Канцлера, не от Съвета, и за това те отговарят пряко и безропотно на Палпатин дори заповедта да е убийството на собствените им командири.

Свързвайки се с командирите на клонираните войници чрез холокома си, Сидиъс нарежда извършването на Заповед 66. С всяко следващо съобщение, той усеща засилването на Тъмната страна от смъртта на още един Джедай.

Почти всички от клонираните се справят блестящо със задачата си. Според първоначалните изчисления от почти 10000 джедая по-малко от сто са оцелели по време на първата вълна – 99% от Ордена е елиминиран с един замах. При един единствен случай войниците отказват да извършат заповедта и оставят “мишените” да избягат. По-късно разбира се Сидиъс изпраща Вейдър да се разправя с тях, така че да служат за пример за неподчинение.

Като изключим този единичен инцидент, Палпатин е очаквал, че поне няколко десетки джедая ще се спасят, къде от съобразителност, къде от надмощие. Но това не е от значение и техният ред ще дойде. По-добре за него обаче щеше да е да се погрижи за това навреме, именно двама от оцелелите ще се окажат главна причина за далечния му още крах.

Ентусиазиран от толкова дългоочакваната си победа, Сидиъс посещава руините на Храма, за да види плодовете на дългогодишните си планове и усилия. Там се среща с Дарт Вейдър и след като го поздравява за добре свършената работа, го изпраща на втората му мисия – да въдвори мир в новата Империя. С лидерите на Сепаратисткия Съвет трябва да бъде свършено.
Изпълнете Заповед 66



Падането на Конфедерацията на Независимите Системи
След като се оттеглят от Утапау, където джедаите ги бяха открили, лидерите на Сепаратистите и техните съветници се преместват на тежко охранявания редут на планетата Мустафар, разбира се по нареждане на Сидиъс. Там те стоят в очакване на последващия инструкции и на голямото възнаграждение, което им е обещано. Сидиъс изслушва последния доклад на Гънрей, след който го уверява, че вече всичко е приключило и новият му ученик Дарт Вейдър “ще се погрижи за тях”. Посягайки да изключи трансмисията, Сидиъс решава, че ще е далеч по-забавно да наблюдава кланицата, която скоро ще се състои, разбира се тайно. Вейдър скоро пристига. Разполагайки с деактивиращия код за отбраната на крепостта, изтребителят му каца, без дори да бъде забелязан от автоматичните укрепления.

От бюрото си развълнуваният Сидиъс разбира за пристигането на ученика си от топлото посрещане на Сепаратистите. Макар да не вижда Вейдър, Канцлерът искрено се забавлява на промяната в изражението на лицата на лидерите – от почуда към обърканост... и накрая до страх. Един по един Вейдър ги избива. А Палпатин е безкрайно доволен най-накрая да се отърве от Неймодианците и останалата пасмина.

Началото на Галактическата Империя
Единственото, което остава, е Канцлерът да спечели подкрепата на Сената, така че свиква специално заседание, за да ги осведоми за “Джедайския бунт”. Прикривайки белязаното си лице, той се появява с червеникава Ситска роба и мантия, готов да бъде коронясан. Въпреки това Сенаторите виждат изкривените му черти и пожълтелите очи, вече далеч от приятелски настроени. Виждат ги като рани, изстрадани в служба на народа.

Палпатин ги уверява, че планът на джедаите бил не само да го убият, но и да свалят Сената. Като доказателство той пуска запис с гласа на вече починалия Мейс Уинду, който обвинява Канцлера, спечелил доверието на галактиката, в предателство и го провъзгласява за Сит. Палпатин не отрича заговора срещу Републиката, но за всичко, станало през последните 13 години, той обвинява Джедайския орден. Обвинени са в манипулацията на галактиката. В поощряване на корупцията чрез сенаторите си марионетки, чрез Дуку – в изкуственото създаване на Сепаратисткото движение и оркестрирането на война, а чрез Сайфо-Диас – в създаването и наемането на клонираната армия. Всичко това, за да отслабят Републиката, така че Съветът да поеме повече власт. И успява да ги убеди – че всичко е джедайски замисъл. Така успява да въведе Заповед 66 като необходима мярка.

“Войната е свършила. Сепаратистите са победени, Джедайският бунт – потушен. Сега стоим на прага на ново начало.” Опозицията и тези, които познават добре Джедаите и знаят, че това не е възможно, затаяват дъх при тези думи. Знаят, че няма какво да направят срещу Канцлера и особено при такова мнозинство, което го поддържа. Предчувстват вече и какво предстои, какви ще бъдат следващите му думи, макар да помнят обещанието му след войната да върне извънредните си правомощия на Сената.

“За да осигурим сигурността и дълготрайната стабилност, Републиката ще се реорганизира в Първата Галактическа Империя. За едно по-безопасно и по-сигурно общество.”

Оправдават се най-големите им страхове – ще има още промени в Конституцията, а може и да се унищожи напълно. Но тези, които ги е грижа, са малцина и знаят, че в залата е пълно с охрана на Канцлера. Останалите пък очакват, че ако окажат достатъчно подкрепа, скоро ще се издигнат и ще станат по-влиятелни.

През следващите две десетилетия галактиката ще види потъпкването на всякаква опозиция – със заплашване, арести, екзекуции, унищожаването на цели градове, дори на планети. Императорът ще стигне дори по-далеч и ще опустоши цели звездни системи и така управлението му да няма реална заплаха. Бунтовническият съюз се основава след години. За сега основателите му, Бейл Органа и Мон Мотма, нямат друг избор освен да подкрепят новия си Император. Привлечени от обещанията за сигурност, безопасност, справедливост и мир, Сенатът гласува “за”. Галактическата Империя е вече факт.
Обявяването на Галактическата Империя



Последният отпор на Джедайския Орден
Оби-Уан и Йода разкриват предателството и измамата, осъзнавайки, че именно Анакин се е превърнал във Вейдър и заедно с войниците си е избил всички в Джедайския храм – Учители, Рицари, Падауани и малките. Оби-Уан се умолява да не се изправя срещу бившия си Падауан и приятел, но всъщност няма избор – Йода знае, че Императорът ще е прекалено могъщ за Кеноби. Така учителят ще се изправи срещу ученика си, а Йода ще се запъти към сградата на Сената, където да пресрещне Палпатин. Там Тъмният Лорд на Сит и Великият учител джедай встъпват в дуел, който унищожава голяма част от Голямата заседателна зала. И двамата демонстрират изключителна вещина както във владеенето на Силата, така и в изкуството на дуелиране със светлинен меч. Двубоят завършва “на равно” след като светкавиците на Палпатин се отблъскват и двамата се отхвърлени един от друг. Сидиъс успява да се хване за една от седалките в сената, докато Йода пада няколко етажа по-долу. Джедаят започва да осъзнава, че Ситският лорд не може да бъде победен в двубой и ако се впусне отново в него, най-вероятно ще се провали. Йода побягва, разбирайки, че е превъзхождан и се заточва на Дегоба. Палпатин, мислейки, че джедаят е още в сградата, жив или мъртъв, нарежда да го открият и ако трябва да взривят целия Сенат. Но не прави нищо повече. Грешка, която след време ще му коства живота.
Дарт Сидиъс срещу Учителя джедай Йода



Трансформацията на Вейдър
Битката между Вейдър и Кеноби обаче се развива по по-друг начин. Оби-Уан е успял жестоко да рани бившия си ученик и го оставя да умре. Императорът – навярно усещайки, че нещо не е наред, пристига с изключителна скорост на Мустафар, за да открие тялото на ранения си ученик, изгоряло, но все още жизнено.

Доближавайки се до тялото му, Сидиъс е обзет от гняв и нерешителност. От една страна иска да зареже останките на Вейдър, който с така осакатено тяло вече няма да е толкова могъщ. Дори Тъмната страна на Силата изисква живи същества, които да я генерира, а твърде много от плътта на Вейдър ще трябва да бъде похабена, за да го спаси. Каквото и да стане от тук нататък с него, Сидиъс знае, че новият му ученик няма да е идеалният кандидат да продължи Ситската традиция. Но Вейдър въпреки това ще бъде могъщ, а и няма вече джедаи, които да му се противопоставят, за това Ситският лорд го пощадява, използва Тъмната страна, за да го стабилизира и след това го праща в медицинската капсула, с която ще се върнат на Корусант.

По пътя Сидиъс продължава да се дерзае дали е постъпил правилно като е спасил живота на новия си ученик. Всъщност истината е, че е привързан макар и минимално към Анакин. Нещо, което никога не е изпитвал спрямо Моул или Тайранъс. Причината вероятно е невероятният потенциал на Вейдър. Да открие друг ученик, дори на половина толкова могъщ, ще отнеме години, а може и никога да не се случи. Единствената възможност е Сидиъс наистина да се научи да влияе на мидихлорианите и да зачене някой толкова могъщ, което обаче няма как да стане.

На Корусант в Императорския хирургически център Вейдър е възстановен с помощта на множество протези и с цената на изключително много болка, която Сидиъс нарочно не притъпява, за да направи ученика си по-силен. След края на операцията и вече в новата си животоподдържаща броня Вейдър пита учителя си какво е станало с Падме. Не се знае до колко е наясно Палпатин с нейната съдба, най-вероятно наистина вярва, че самият Вейдър я е убил. Така същността на Анакин напълно се разбива и трансформацията му е пълна. Вейдър изпада в умопомрачение, унищожава операционната зала и дори се опитва да убие Сидиъс. С намалената му сила обаче няма как да се опълчи на учителя си. Така – в болка и страдание, се ражда един от най-могъщите Ситски лордове, и той е ученик на Дарт Сидиъс.

През това време Йода и Оби-Уан отиват в изгнаничество и двамата на различни места, децата на Анакин също се разделят – Лея ще бъде отгледана от Бейл Органа на Олдеран, а Люк – от своя чичо Оуен Ларс на Татуин. Палпатин изобщо не подозира за съществуването на нито едно от двете деца.
 


Царуването на Императора

Империализация
С издигането на Империята всички институции от Старата Република или се разпускат, или се изменят неузнаваемо. Всичко се прекръщава на "Имперски" в чест на новия Император: Сектор Корусант е преименован на Имперски Сектор, самият Коруснат - Имперски Център, а Галактически град - Имперски град. Галактическият Сенат става Имперски Сенат. Великата Армия на Републиката - Имперксата Армия, Републиканската Флота - Имперска Флота. Четирите разузнавателни агенции на Републиката се сливат в едно - Имперско Разузнаване с глава бившият управител на СБР (Сенатското бюро за разузнаване) - Арманд Изард. Дворецът на Републиката се престроява и разширява, превръщайки се в Имперски дворец, засенчващ всички останали сгради в Имперския Център. Бившата Комисия за Защита на Републиката (COMPOR) е пременована на Комисия за Защита на Новия Ред (COMPNOR). Броени дни след издигането на Империята, остават много малко имена, които да напомнят на хората, че някога е имало Република.

Под ръководството на съветниците на Палпатин Круея Вандрон и Ишин-Ии-Раз КОМПНОР се разраства и разширява влиянието си из цялата Империя. Имперското Бюро за Сигурност се установява като клон на КОМПНОР и се превръща в тайната полиция на Императора. Коалицията за Прогрес основава мониторингови агенции, които да следят общо взето всичко.

По време на първите няколко години на Империята, Галактиката става свидетел на най-усилената военна подготовка в историята. Установен е Съвет от Губернатори (Moffs) - за по-ефикасно управление на отделните сектори и региони на Империята. Макар че опитът за тоталитарен режим остава слаб, в продължение на годините се заздравява.
Император Палпатин



Тъмните времена
До разпадането на Империята през 4 СБЯ тоталитарният режим продължава да се засилва. Пример за разпространението му е опростяването на облика на всичко, за разлика от разкоша и великолепието, популярни по време на Републиката. Не-човеците, както и жените не са включени в Новия Ред и често се извършват зверства от влиятелни губернатори. Първата чистка на Имперската Флота Палпатин извършва едва две седмици след установяването на Империята.

През 18ПБЯ Палпатин поканва бившия джедай Ферус Олин на Корусант, за да го помоли за услуга – да открие саботьора на компютърната система на планетата Самариа. Джедаят по-късно разбира, че Императорът нарочно използва кризата там, за да получи пълен контрол на планетата. А според Дарт Вейдър това е начин и Сидиъс да обърне бившия джедай към Тъмната страна. И наистина – след като Вейдър убива негов приятел, Олин ще бъде съблазняван от същата идея, с която бе съблазнен и Анакин – способността да създава и запазва животи. Палпатин също така го повишава, и му дава Ситски холокрон, с който се надява да го подтикне към Тъмната Страна.

По време на Великата Джедайска Чистка Палпатин пуска слух, че Дарт Вейдър собственоръчно е открил и унищожил конклав от 50 джедая. Преувеличавайки (убитите джедаи са 8, а и Вейдър ползва помощта на 501я легион), Императорът цели да засили страха из Галактиката.

След това Палпатин започва с истинското обучение на Вейдър по пътя му да стане истински Сит. Той наема историка Фейн Петури със задачата да помогне на Вейдър с изучаването на Ситската история. Сидиъс също така знае за желанието на ученика си да има собствен апрентис, който да му помогне да свали сегашния режим. Като част от Джедайската Чистка Палпатин изпраща Вейдър до Кашиик, където да убие оцелелия от Заповед 66 джедай Кенто Марек. След двубоя Вейдър открива сило-чувствителния син на джедая – Гален и решава да го “осинови” и обучи, разбира се в пълна тайна, под кодовото име Звездоубиец.

Палпатин е отговорен и за унищожението на Каамас. Императорът намира уважаваните Каамаси за заплаха за Новия Ред, затова заповядва унищожаването на родната им планета. Група Ботани са отговорни за саботирането щита на Каамас, което оставя планетата незащитена пред имперската бомбардировка. Някога красивата планета е опустошена от атаката и превърната в отровна пустош. Каамасите се разпръскват сред Галактиката. През 18 ПБЯ Императорът конструира огромното супероръжие "Окото на Палпатин" с цел да разруши джедайска територия на Белсавис.
Смъртоносното оръжие обаче е саботирано от двама рицари джедая и джедаите на Белсавис успяват да избягат.

Малко след обявяването на Галактическата Империя, Дарт Сидиъс започва застрояването в опасното Ядро на планетата Бис – място, откъдето да царува. За целта използва хиляди извънземни работници от Утапау, Гамор, Тойдариа и много други. Това е двойна изгода за него – използвайки Тъмната сила, разпростряла се на тази планета, Сидиъс може да се подсилва с енергията на работниците си, продължавайки живота си. На планетата довеждат и много падауани и провалили се падауани (от т.нар. Земеделски корпус), с цел да ги тренират и да ги превърнат в могъщи слуги. Селекцията на достойни ученици е задача на Вейдър, той избира четирима, един от които член на Земеделския корпус Тремайн.

На няколко пъти Палпатин навестява Ситската гробница Корибан, където да търси съвет от отдавна умрели Ситски лордове. Разкрива и много тайни на Силата от откраднат Джедайски холокрон. Написва Компендиума на Тъмната Страна, труд, посветен на естеството на Тъмната страна.

Тайният Ученик
През 3ПБЯ, когато обучението на Гален Марек е почти достигнало края си, Вейдър го изпраща на серия от мисии, с които да се докаже – да убие джедая измамник, и да се дуелира с Дарт Десолус и Дарт Фобос. За да остане скрит, от очите на Империята, Марек трябва да елиминира и всички свидетели, независимо дали те са империалци или от съпротивата. Последната му мисия е да открие и убие Шаак Ти, последният оцелял член на Висшия Джедайски Съвет заедно с Оби-Уан, Йода и самия Вейдър. На връщане след успешната му мисия двамата с Вейдър са обкръжени от Имперската флота. По нареждане на Сидиъс, ученикът му наръгва Марек и го избутва от кораба. Хитрост, съчинена от Вейдър, за да запази доверието на учителя си, и да спаси собствения си ученик, който е прибран и спасен от дроид.
Шест месеца по-късно възродилият се Марек е на следваща задача, поставена от учителя му – да събере армия от враговете на Императора, с които да го свалят от власт. И това обаче също се оказва измама, Вейдър хваща Бунтовниците и разкрива на ученика си, че всичко това е било, за да се открият враговете на Империята. Марек обаче успява да избяга и да се опълчи срещу Ситските лордове на борда на почти изградената вече Звезда на Смъртта. Огромна е почудата на Палпатин, когато Марек побеждава Вейдър в дуел.

Дарт Сидиъс, който използва съюзниците си, докато му свършат работата, е всъщност доволен от изхода на дуела. Още от Мустафар Императорът гледа на Вейдър като на сянка на някогашната мощ.

И сега най-накрая той намира потенциален нов ученик, достатъчно силен, за да победи предишния си учител. Предусещайки намеренията на Сидиъс, Рам Кота (един от заловените джедаи и противници на Империята) телекинетично отскубва светлинния меч на Палпатин и понечва да го прореже, но Императорът го спира с масивен снаряд от светкавици.

Използвайки Силата, Марек хвърля срещу Сидиъс отломки, с което принуждава Императора да обърне атаката си от Кота срещу него. По време на двубоя помежду им Гален разбира, че още от началото Вейдър просто е изпълнявал заповедите на учителя си. И макар да побеждава той не иска да се върне към Ситските традиции, не иска да убие Императора, а вместо това се жертва, за да спаси всички бунтовници в залата, като им дава предимство, хвърляйки се пред светкавиците на Палпатин и предизвиквайки експлозия, която да го зашемети.

Сидиъс е разочарован от смъртта на Гален Марек. Беше предвидил много по-различно бъдеще за момчето, по същия начин, както едно време за Анакин. Той трябваше да избие Бунтовниците, а сега саможертвата му както и самият Палпатин предполага, ще се превърне в още по-голяма причина за нарастване на Опозицията. Губи също и възможността да замени Вейдър.

Адепти на Тъмната страна и Въстанието на Трахта

По някое време от властването си, използвайки Тъмната Страна, Палпатин се свързва с лидера на Сси-руувианците, появявайки се в съня му. Споразумяват се Императорът да получи няколко от техните машини в замяна на голям брой обекти за “втехняване”. Това представлява технология за изсмукване жизнените сили на живи същества и вкарването им в машини, за тяхното подсилване (entechment, или “втехняване”). Тази спогодба довежда до атаката на Сси-руувианците над Бакура през 4 СБЯ.

Император Палпатин назначава и голям брой сило-чувствителни агенти, наречени в последствие Адепти на Тъмната Страна. Те не са официална организация на Империята, но докладват директно на Императора или, ако се наложи, на Вейдър. Намерението на Палпатин е да замени най-важните сред чиновниците с Адепти. Не се знае как тези адепти се вписват в Правилото за Двамата, но технически само Палпатин и Вейдър носят титлата Ситски Лорд. А е възможно също така след падането на Републиката и почти цялостното унищожение на джедаите Палпатин да е “отменил” Правилото за Двамата. Тъй като обаче адептите не са тренирани и обучени в ситските знания и умения, технически не са Сити.

През 1 ПБЯ предателска група, водена от Великия Моф Трахта се опитва да осъществи преврат срещу Палпатин и Вейдър. Предателите не приемат “древната и глупава традиция” на Ситите и вярват, че Империята не би трябвало да се ръководи от такъв култ и то от двама души. Планът им да използват група пременени щурмоваци, лоялни само на тях, се проваля, главно заради вътрешни противоречия.
Палпатин избива предателите



Новият Ред (0 ПБЯ)

Разпускането на Сената
Още от началото Палпатин желае да премахне Сената. От една страна, за да няма повече останки от Републиката, а от друга – много Сенатори все още му опонират. Покорните нему са наясно, че стоят там само за да поддържат жива илюзията за демокрация. Палпатин сам се справя с откритите му противници, но останалите са изключително опасни. Той подозира, че някои от тях дори снабдяват Бунтовниците с провизии, информация и ресурси.

Палпатин чака подходящия момент и най-накрая през 0 ПБЯ с вече завършената държавна инфраструктура (губернатори, Моф и Велики Моф), с покорните военни сили зад гърба си и с конструкцията на Звездата на Смъртта всичко е вече готово.

Издават се заповеди за ареста на всички заподозрени бунтовници, Щурмоваци нахлуват в Сената и арестуват стотици. Тези от тях, за които има неопровержими доказателства, повече никога не са видени. Оставащите Сенатори, без да знаят за разпускането им, идвайки на следващия ден на работа откриват заключените си кабинети. Някои от тях се опитват да се допитат до Палпатин, но разбират, че дипломатическия им достъп до Двореца е прекратен “до края на непредвидения случай”.

Много от сенаторите се връщат по родните си места, други остават и са възнаградени щедро с животите си и нови позиции. Някои дори се включват към редиците на Имперските съветници.

Така Палпатин унищожава напълно останките от Конституцията. Създава се нова пирамидална структура с него на върха, Великите Моф на долното ниво управляват Надсекторите, Моф управляват Секторите, а губернаторите – самите планети. Всички от тях дължат кариерите си на Императора и затова са изключително предани. Въпреки това Императорът се е подсигурил допълнително, внедрявайки КОМПНОР навсякъде, на всяко ниво на бюрокрацията.

Пример за назидание
Палпатин се справя с повечето от Сенаторите, напуснали Корусант или избягали от там. Една от тях е Сенатор Кана Омонда, взела мястото на Мон Мотма като предствител на Чандрила. Единствено тя напуска Сената и Корусант още преди да се стегне примката, оглавявайки преди това публично:
“Доволна съм, че колегите ми най-накрая макар и късно осъзнават, че разговорът не е правилното средство за комуникация с Палпатин”.
Палпатин разбира се, не може да я остави на свобода и праща “ескорт” от три Имперски Звездни Унищожители до Чандрила, които да я придружат обратно до столицата за “кратко интервю” с Великия Инквизитор Халмер. Правителството на планетата разбира, че този ескорт ще унищожи всички, ако не им предоставят Омонда. Съвсем скоро тя признава за предателството си, разкрива пред инквизиторите имена на хора, на които е давала информация. В същата вечер на нейното самопризнание Палпатин “неохотно” дава заповед за публичната й екзекуция. От опасения за бунтовническа намеса обаче, екзекуцията се извършва на закрито вероятно пред очите на самия Император. Той назначава свой довереник за губернатор на Чандрила – планетата, “дарила” му два предателя.

За Сената
В крайна сметка разпускането на Сената трябва да се оповести. И този дълг се пада на Арс Дангор, един от съветниците на Императора. Дангор умело описва Бунтовниците като едни нови “Сепаратисти”, довели преди години до Клонинговите войни и до толкова смърт. Със заплаха за Гражданска война, той обявява Извънредна ситуация, за спешното разрешение на която Палпатин трябва да разпусне Сената, с което Моф и Великите Моф получават директен контрол над системите си – докато не отмине опасността.

Дангор пуска и второ съобщение – до Губернаторите, което обаче е прихванато от бунтовници и разпространено до повече хора. В него се разкрива, че Императорът перманентно е премахнал Сената, а с него и последните останки на Старата Република. “Сенаторското представяне не е официално отменено. Преустановено е до края на извънредната ситуация, ако продължи безкрай, нека е така. Вие Имперските губернатори сега имате директен контрол над вашите територии. Това означава, че Имперското присъствие най-накрая може да се разпространи навсякъде из световете на Империята. От сега нататък страхът е този, който ще държи потенциалните предателски правителства в ред. Страхът от Имперската флота и страхът от новата Звезда на Смъртта.”

Звездата на Смъртта
"This station is now the ultimate power in the universe. I suggest we use it."
―Conan Antonio Motti

Символът на Империята и Новия Ред вече не са щурмоваците, флотата и дори самият Император Палпатин, а е бронираната космическа станция, която той и подчинените му строяха вече две десетилетия след много проучвания, развитие, инциденти, саботажи, скокове напред, разочароващи крачки назад. Палпатин не знае, или не го касае, че имено тя ще насърчи още повече Бунтовниците.

Унищожението на Олдеран
Още от зародиша на Звездата на Смъртта тя е проектирана така, че да може да изпепелява цели планети, но целта е самият страх от това да контролира необходимите светове. Таркин обаче смята за необходимо да се демонстрира мощта на космическата станция с все по-изявената съпротива на Бунтовниците. Доводът е достатъчен за Палпатин.

Така Императорът предварително дава съгласието си за унищожението на (някоя) планета и съответно цялото й население. Знае, че е населена, но няма представа, че става въпрос за Олдеран. Това е изцяло решение на Таркин. Унищожението на родната планета на Бейл Органа и Улик Кел-Дрома води до смъртта на 1,999,940,000 души.

Отношението на Палпатин към тази трагедия си остава мистерия, публично той отново се показва като човеколюбив лидер, силно натъжен от загубата на такъв знатен свят. В своето обръщение към населението на Империята добавя също, че ако Олдеран беше покровителстван от Империята, това нямаше да се случи. Великодушно обаче преотстъпва част от “личния си курортен свят” (Бис) на оцелелите олдеранци, отсъствали от родната си планета по време на унищожението. Не се знае колко от тях Палпатин успява да вземе на Бис, сигурно е обаче, че смъртта би била по-добра тяхна съдба, отколкото безумното робство, към което трябва да се обърнат, всеки ден източвани откъм жизнени сили.

По-късно е обявено, че самият Палпатин е дал заповедта за унищожението на Олдеран след като разузнаването на Империята е открило неопровержими доказателства, че иначе миролюбивото му население, е разработвало биооръжия. Възможността тези биооръжия да бъдат предадени на Бунтовниците ужасява населението на Вътрешните светове и така опровергават Империята и обявеното Извънредно положение.

Галактическата Гражданска Война
Малко след унищожението на Олдеран Звездата на Смъртта я сполетява същата съдба – в Битката при Явин след бунтовническа атака. Великият Моф Таркин, отказал да напусне Станцията, също е убит. Но макар това да е голяма загуба за Империята, Палпатин успява да намери начин да обърне и тези събития в негова полза. Въпреки това решава да накаже Дарт Вейдър за този провал като разкъсва вече механизираната му дясна ръка.

Наказанието на Бевел Лемелиск
Не само Дарт Вейдър обаче трябва да бъде наказан. Особено внимание Палпатин обръща на Бевел Лемелиск – инженера на Звездата на Смъртта. След като чува за случая при Явин, Бевел с право побягва, за да се скрие от отмъщението на Императора. Имперското Разузнаване обаче бързо го намира на Хефи и го праща на разпит при Палпатин. Влизайки в залата за аудиенция, инженерът е хванат в клетка, в която Палпатин пуска крилатите насекоми пирани, спасени по-рано от него от Явин. Насекомите почват да ядат плътта му бавно и болезнено, оставяйки го поне за час в агонизираща болка. След това той умира, но Императорът все още има нужда от него. Използвайки Джедайски холокрон, взет от починалия Ашка Бода (а може би Ситска алхимия), Палпатин прехвърля съзнанието на архитекта в клонирано тяло. Освен че така наказва Бевел, Императорът също се “упражнява” в прехвърлянето в клонирано тяло в случай, че собственото му бъде унищожено.

"Now don't fail me again, Lemelisk. I'd hate to have to think of an even worse execution for next time."
―Palpatine
Учуден и благодарен, че живее, Лемелиск започва разработката на почти изцяло нов план за Звездата на Смъртта, който да е без недостатъци. Като разбира се започва от недостатъка, довел до унищожението й – големия отвор за термични отходни газове, заменя го с множество малки, неуязвими за бластерни или атаки с торпедо. Освен това той подобрява и други характеристики като например суперлазера на станцията, подновявайки прицела и честотата на изстрелване, което й позволява да унищожава и движещи се мишени. Архитектът също така прави станцията по-голяма от предишната, с което да даде пространство за захранващия блок. За засилване на защитата предвижда повече отделения за TIE изтребители, които да могат да обградят станцията като “одеяло”. По време на производството Лемелиск е убит още шест пъти от Палпатин, всеки път щом Императорът долови забавяне или липса на ентусиазъм у архитекта. Всеки следващ път смъртта е различна и все по-ужасна. Палпатин обаче има цел с всичко това, не е садизъм, той окуражава прогреса, засилвайки болката.

Двамата Скайуокър
Бунтът не притеснява Палпатин. Даже напротив, засега е полезен, явява се като причина за постоянното военно положение. При положение, че в края на краищата му помагат, може да понесе техните редки набези. Без Силата те не могат да му навредят.

Заплахата Люк Скайуокър
След победата в Битката при Хот, където се намира базата на Бунтовниците, Палпатин казва на Вейдър, че синът му Люк Скайуокър е жив и е пилотът, отговорен за унищожението на Първата Звезда на Смъртта. Вече обучен в пътищата на Силата, Люк се превръща в голяма заплаха за Ситите. Вейдър убеждава учителя си в ползата да обърнат сина му към Тъмната страна. В действителност Вейдър знае за сина си и вече от известно време го издирва с тайното намерение да го използва срещу Императора. Това, което не знае, е че Палпатин си играе с него – той е наясно с неговия план.

Заговорът за убийството на Люк
Палпатин изпраща Мара Джейд, своята Дясна Ръка, на Татуин, сигурен, че в даден момент Люк ще иде там да спаси приятеля си Хан Соло, и когато го направи, ще бъде убит. Вейдър по същото време е изпратен на Ендор, за да надзирава конструкцията на Звездата на Смъртта ІІ. Ученикът ще ускори процеса, а и също така няма да се пречка. Докато се присъедини към Вейдър, Палпатин вече ще може да си е отдъхнал след смъртта на Люк.

Но когато се свързва с Джейд, Императорът научава, че се е провалила – нещо изключително рядко. Скайуокър й се е изплъзнал макар по чиста случайност и заради упоритостта на Джаба, който не я допуска на борда на яхтата си, където се намирал и джедаят. Смъртта на Скайуокър вече не е вариант, единственият шанс, който остава за Палпатин, е да го обърне към Тъмната страна. И това не е толкова невъзможна задача, Люк вече знае за истинската самоличност на Вейдър, на своя баща и ще направи всичко, за да го отскубне от ръцете на Палпатин. Това иска и да използва Императорът – първо ще избие всичките му приятели, а след това ще го принуди да убие баща си, човека, когото обича толкова, колкото и го мрази. Както беше и с Анакин, Палпатин очаква да се проточи дълго време и може би че ще е по-трудно, но знае, че в крайна сметка Люк ще приема Тъмната страна на Силата.

Заплахата Райгар
С одобрението на Императора, ученият Д-р Райгар стига до Ендор на борда на кораб, командван от Адмирал Каз, за да сграбчи могъщия артифакт, Sunstar (съответния камък на Shadowstone) от местните еуоки. Мисията му е успешна и Палпатин също пристига на системата, за да се сдобие с камъка. Но когато Райгар го анализира и разбира колко мощ се крие в него, решава да го използва срещу Императора, за да заеме мястото му на трона. Райгар конструира силно оръжие, което да използва срещу совалката на Палпатин, но при тестването на оръжието, докторът е нападнат от еуока Уикет У. Уарик. По време на схватката между двамата оръжието се изстрелва и удря крилото на пристигащата совалка на Палпатин. Еуокът в крайна сметка успява да вземе камъка, а Райгар е обвинен в измяна.

Съдружие с Черно Слънце (Black Sun)
По това време Палпатин се замесва също и с Шейзор, лидерът на Черно Слънце (най-големия криминален синдикат в Галактиката). Шейзор гледа на Вейдър като на свой съперник и усърдно работи над това да го замести като довереник на Палпатин. Императорът изпитва удоволствие да предизвиква двамата “конкуренти” – нарежда на Вейдър да благодари на Черно Слънце и техния лидер за локализирането на Бунтовническата корабостроителница. Палпатин също така одобрява плана на Шейзор да елиминира Гилдията на Ловците на Глави въпреки възраженията на Вейдър. Докато Вейдър иска да залови Люк, Шейзор многократно се опитва да го убие. По-късно Палпатин поставя плановете на Звездата на Смъртта ІІ в кораб на лидера на Черно Слънце, който е заловен от Бунтовниците (какъвто е и планът на Палпатин). Когато Вейдър унищожава флотата на Шейзор, Палпатин не скърби особено, това са просто поредните слуги, от които е имал нужда.

Предателството на Заарин
Амбициозният Имперски офицер Гросадмиралът Деметриус Заарин, недоволен от положението си, е отговорен за опита за преврат срещу Палпатин, докато Императорът е на борда на кораба си. Отрядът на Заарин абордира кораба и успява да залови Императора. Не се знае обаче как го осъществяват – залавянето на могъщ Ситски лорд не е толкова лесно. Предполага се, че може Палпатин да е симулирал слабост, за да се подиграе с адмирала. Имперските военни сили решават въпреки това да действат бързо и ръководени от Дарт Вейдър, Адмирал Траун и Маарек Стил се втурват към кораба на Заарин. Проправяйки си път през отрядите на адмирала, Вейдър и Маарек успяват да освободят Императора, но Заарин се изплъзва. Скоро след това Траун го открива и убива.

Изгнаничеството на Пророците
По време на последните приготовления на капана му над Ендор, Палпатин разбира последното предсказание на Върховния Пророк Каданн. В продължение на десетилетия Императорът се допитва до Пророците, наследници на Дарт Милениал и неговия култ Тъмната сила, за да бъде сигурен в действията си и да не се осланя единствено на своите собствени прозрения за бъдещето. Този път Каданн е видял възстановяването на баланса в Силата и падането на Империята. Палпатин му се присмива, самият той не е видял нищо подобно. Каданн обаче е сигурен във виденията си, затова събира останалите Пророци и заедно с тях напуска Корусант. Единственият, който оставя, е Кронал. Палпатин не може да остави такова поведение без съответен отговор, за това изпраща Инквизиторите си до Дромунд Каас, където да “превъзпитат” Пророците. За да избегнат отмъщението му, те се отшелват на по-сигурната планета Бостирда, където да се отдадат на виденията си необезпокоявани.

Едва ли Палпатин отхвърля пророчеството на Каданн заради собствените си видения. По-скоро не може да приеме каквато и да е идея за бъдеще, различно от пълна победа. Той вярва без колебание, че ще размаже Бунтовниците и ще поквари Скайуокър. Така Палпатин обръща погледа си към Ендор, където остават всичките му надежди.



Падането на Империята

Капанът при Ендор
Надявайки се да сложи край на Галактическата Гражданска война и да затвърди владичеството си веднъж за винаги Палпатин измайсторява грандиозен план да примами цялата армада на Бунтовниците в сигурен смъртоносен капан. Втора, много по-могъща Звезда на Смъртта, се строи над Ендор, гориста луна, с мощен защитен генератор.

През 4 СБЯ Палпатин пътува до Ситската гробница на Корибан, придружен от множество щурмоваци. Макар да усеща присъствието на Бунтовническия Ескадрон от ренегати, не отчита някаква опасност и праща войниците си да се заемат с тях. Когато обаче бунтовниците завземат гробница в близост до кацналата совалка на Императора и започват да унищожават ценни Ситски артифакти, вбесеният Палпатин сам започва да ги избива. Ескадронът успява да побегне, но тръгвайки, взривяват входовете на трите гробници, залоствайки Палпатин в една от тях. Докато се опитва да излезе, бунтовниците открадват личния му датапад и така научават, че Императорът ще се намира на борда на Звездата на Смъртта по времето на тяхната атака.

Дори и това Палпатин успява да обърне в свое предимство, позволява и на други Бунтовнически шпиони да разберат за местонахождението на Звездата на Смъртта, но като дава лъжливата информация, че супероръжието не е все още готово. В действителност станцията е абсолютно готова и изцяло функционална, голяма част от Имперската флота също е там, за да я предпазва. Дарт Вейдър, а по-късно и самият Палпатин, се качват на станцията, вярвайки, че ако Бунтовниците мислят, че имат шанс да унищожат новото супероръжие на Империята и да убият Императора едновременно, няма да пропуснат шанса да впуснат в атака всичките си сили. И са прави.

Междувременно Люк Скайуокър, убеден, че баща му може да бъде върнат към Светлата страна на Силата, позволява да бъде заловен и заведен на борда на Звездата на Смъртта. Там Палпатин го манипулира да влезе в двубой със собствения си баща, за да заеме неговото място. Първоначално Люк се съпротивлява, но когато Вейдър прониква в мислите му и научава, че Лея му е сестра, младият джедай се впуска в ожесточена битка.

Макар без малко да убие Вейдър и да отрязва дясната му ръка, Люк се възпира в последния момент, осъзнавайки колко близо е до съдбата на баща си. Той изключва светлинния си меч и се обръща към Императора с думите – “Аз съм джедай. Какъвто е бил и баща ми преди мен”.

Гневът на Императора е огромен, всичко, което е запланувал, се разпада. Използвайки част от силите си, той научава, че Бунтовническата флота успява да се опълчи срещу най-силната му армада, но и по-лошото – бунтовниците някак са успели да изключат щита на Ендор, който предпазва Звездата на Смъртта. Така станцията е уязвима на пряка атака. Но Императорът знае, че нито един от тези проблеми, не е толкова ужасен, докато Скайуокър е в ръцете му, но както и с Гален Марек той претърпява още един провал. Скайуокър е загубена кауза, и истинска заплаха.
Палпатин наблюдава двубоя между Вейдър и Люк



Балансът в Силата
Пред Палпатин остава само един проблем – къде да отприщи гнева си. Дори убийството на Скайуокър не би било достатъчно, той трябва да страда. Повдигайки ръцете си, Палпатин запраща голямо количество Светкавици, които повалят Люк на колене. Скайуокър никога не е бил трениран как да устои на подобна атака, нито пък може да се добере до меча си, за да ги блокира. Това изтезание е предназначено и за очите на Вейдър, който трябва да гледа болезнената смърт на собствения си син, а след това и да носи тялото му, за да го хвърли в шахтата. Ако Палпатин има някакви съмнения по въпроса, те се разбиват, когато Вейдър успява да се изправи и да застане на мястото си до своя учител. Това, което обаче Палпатин не помни, е начинът, по който едно време успя да обърне Анакин към Тъмната страна – именно с нуждата му да спасява от смъртта близките му хора. Затова и Императорът изобщо не подозира, че Вейдър ще откаже да гледа как умира синът му и че ще го предотврати.
Палпатин изтезава Люк Скайуокър



Първата смърт на Палпатин
Без предупреждение Анакин сграбчва Палпатин, така че ръцете му да стоят насочени нагоре. Съпротивлявайки се, Императорът поврежда необратимо бронята, поддържаща живота на Анакин. Вече бившият му ученик го пренася до ръба на шахтата и с последни сили го мята в нея. И Палпатин пада в продължение на стотици километри и дори тогава не приема поражението си.

Император Палпатин е мъртъв. Минути по-късно умира и бившият му ученик Анакин Скайуокър. А с тях умира и Ситският орден. Така Анакин изпълнява пророчеството и наистина връща баланса в Силата.

Бойната Медитация на Палпатин
Флотата на Императора също претърпява поражение, смъртта му деморализира Имперските войски. Има съмнения, че смъртта има и по-важно значение. Адмирал Траун, който не присъства по времето на Битката при Ендор, има известни подозрения, че Палпатин (преди да умре) е използвал Бойна Медитация, с която да обърне хода на битката в своя полза. Предвид силното желание на Императора да примами Люк към Тъмната страна обаче, това е невъзможно, прекалено много сили той използва в тази по-важна за него задача. В действителност този, който обръща хода на битката, е колегата на Траун, Адмирал Декланн, трениран от Палпатин да използва Тъмната страна и Бойната Медитация именно в такива случаи, когато Императорът няма възможност да го направи.

Декланн добре се справя с Бойната Медитация до момента, когато усеща чрез Силата смъртта на Императора – причинена от собствения му ученик. Адмиралът прекратява Медитацията и се втурва към Залата за аудиенция. Тогава флотата се разпилява, и Бунтовниците имат възможността да поведат успешна атака над Звездата на Смъртта, която в крайна сметка е унищожена. Без Императора и без най-смъртоносното си оръжие, Империята бързо започва да упада и до почти пълното й изчезване.

Прероденият Палпатин (4-11 СБЯ)
Смъртта не е краят за Палпатин. За разлика от Ситите преди него Палпатин никога не е възнамерявал да остави свой ученик да заеме неговото място. Единственият, когото вижда като лидер на Империята, завладяла галактиката, е самият той. След като не успява да открие силата на своя учител, Дарт Плегиъс, който умеел да контролира мидихлорианите, Палпатин решава да намери друг начин да измами смъртта. По време на Клонинговите войни той заповядва на Джедай Зей да залови главния учен на Камоноанците – Ко Сай, надявайки се, че тя ще се справи със задачата. И този план пропада след като Ко Сай умира през 21 ПБЯ.

Неизвестно време преди смъртта си край Ендор Палпатин открива нов начин да измами смъртта като запази духа си след гибелта на тялото по метода за прехвърляне на съзнанието. Това е древна Ситска техника, която позволява съзнанието и умът да бъдат прехвърлени в друго тяло или в някои случаи неодушевени предмети. След това урежда създаването на редица свои клонирани тела, повечето от които се пазят на Бис. Телата обаче са тежко увредени от Тъмната страна, всеки следващ клонинг остарява и се влошава по-бързо от предходния. Но това е без значение, Ситският лорд разполага с безкрайно много тела, които да използва, за да управлява Галактиката.

След унищожението на Втората Звезда на Смъртта духът на Палпатин трябва да удържи на подлудяващото, безтелесно съществуване в пространството. Като най-накрая обладава тялото на Дженг Дрога, дясна ръка на Императора. Макар Дрога да полудява, Палпатин успява да се върне на Бис, където да обладае свое клонирано тяло. Там той ще остане с години, за да възстанови силите си и Империята. Вече Възкресен Императорът смята да замени Галактическата Империя с Тъмна Империя – магокрация, управлявана единствено от Тъмната страна на Силата, без необходимостта от местни губернатори, както и от технологии.
Палпатин в клонирано тяло



Разкъсването на Империята (4-10 СБЯ)
След смъртта на Палпатин е обявена цяла година за траур сред Империята.

Властта на Палпатин е толкова абсолютна, че смъртта му веднага довежда до раздробяването на Галактическата Империя. Без наследник много от Моф и други офицери се превръщат във военни диктатори, създавайки свои собствени кралства, където могат. Това разбира се, е в полза на Новата Република, която успява да възвърне голяма част от галактиката.

Траун
Докато Палпатин се възстановява далеч в крепостта си, бившите му съветници получават съобщение за пристигането от Неизвестните Региони на последния оцелял Велик Адмирал – Траун. Големият стратег се връща – с план, който представя и на останалите, за разбиване на Републиканските сили. Окрилени от идеята да си върнат властта от Бунтовниците, съветниците успяват да оставят настрана недоразуменията помежду си и да дадат на Траун командуването на армиите им. А в бъдеще може би ще му дадат и трона. Когато Палпатин научава за това, е покрусен. Той харесваше Траун, доколкото това е възможно и многократно се е доверявал в неговия гений.

Траун не знае за оцеляването на Палпатин, няма и доказателства да е знаел някога за неговия “посмъртен” план. Това, което вижда, е, че Империята е в опасност и иска да предложи помощта си (още повече, че той е сигурен в нападение от Непознатите Региони).

Вместо да се покаже на Адмирала и да му предложи място в обновената Империя, Палпатин го изчаква той сам да се справи с Републиката като потайно се опитва и да му попречи. Тази дребнавост можеше да му коства всичко. Ако беше се съюзил и бяха обединили силите си, смъртта на Новата Империя щеше да бърза и кратка.

Възраждане на Империята
Хитрите тактики и безпогрешната стратегия на Траун довеждат Имперските “остатъци” до прага на победата през 10СБЯ. И триумфът щеше да е пълен, ако не го беше предал и убил неговият бодигард Рукх. Вдъхновени от успеха на Траун, Имперските диктатори повеждат голяма битка срещу Корусант, принуждавайки Републиката да се евакуира. Но веднъж щом стъпват на повърхността на Имперската столица, те отново се разцепват и настъпват нови размирици и схватки.

Точно това е моментът за връщането на възкресения Император. Използвайки Силата, той създава Буря, която да повлече Люк Скайуокър на Бис. Там той се разкрива на Люк, разкрива и мощта на Тъмната страна. За да победи безсмъртен противник, Скайуокър прави немислимото – коленичи пред Палпатин и се оставя на напътствията му, като взема мястото на негов ученик.

Уловката на Скайуокър
По-късно Люк отново се връща към старите си принципи. Веднага след като е назначен за Върховен командващ на Имперските Сили, Скайуокър получава достъп до строго секретните кодове на Опустошителите на светове, на които праща погрешни сигнали. Така той саботира работата на Палпатин.

Предателството на Люк обаче не остава незабелязано, както от Палпатин, така и от неговите доверени офицери. И въпреки техните предупреждения, Сидиъс не иска да му пречи – “докато си мисли, че успява, аз го държа в ръцете си. А колкото по-дълго го държа, толкова по-уязвим става той към мощта на Тъмната страна.”

Тихо Палпатин отвръща на ходовете на Скайуокър, увеличавайки ползите си и намалявайки загубите. Това, което е важно, е да се сдобие най-накрая с ученик, могъщ колкото би могъл да бъде Люк.

Когато Лея Органа Соло пристига на Бис, за да спаси брат си, я залавят заедно със съпруга й, Хан Соло. Палпатин веднага се опитва да я привлече към Тъмната страна, показвайки й Джедайски холокрон и засилвайки гнева й като й разкрива намеренията си да пренесе съзнанието си в тялото на неродения й син. Опитът му е безуспешен, тя успява и да избяга (с помощта на Люк), открадвайки Джедайския холокрон.

В крайна сметка Скайуокър е наистина прекалено пропит от Тъмната страна, за да въстане успешно срещу учителя си, макар да унищожава клонираните тела в лабораторията на Палпатин. Преди да довърши задачата си обаче, Императорът прехвърля духа си в един от последните клонинги. Люк се опитва да го покори, твърдейки, че времето му като ученик на Ситския лорд му е дало познанието за слабостите на Палпатин. Така двамата се впускат в епичен дуел със светлинни мечове. Уменията на Люк в Джем Со не са достатъчни, той е победен от вещината на Палпатин.

Появявайки се на кораба си, Палпатин настоява да му се върне откраднатия холокрон, а също и да се види с Лея, която се съгласява в замяна на мирен договор с Новата република. Когато пристига на борда на кораба, Лея умолява Люк да й помогне – каквото е старото предсказание на Учителя на Бодо Баас. Скайуокър успява да се освободи от булото на Тъмната страна и се обръща срещу Палпатин. Този път Люк побеждава в краткия дуел, отрязвайки ръката на бившия си учител.

Палпатин обаче далеч не се е провалил, използвайки Силата, той призовава Буря, която да покоси Републиканската флота. Близнаците обаче успяват да обединят сили и да прекратят за кратко връзката на Палпатин със Силата, с което той губи контрол над Бурята. Опустошителните светкавици се обръщат срещу кораба, убивайки Палпатин.. отново. А двамата Скайуокър успяват да се изплъзнат.

Последният клонинг
След Битката при Балмора двама Адепти на Тъмната Страна – Нефта и Са-Ди, започват да унищожават оцелелите клонирани тела. Екзекуторът Седрис ги убива за това явно неподчинение точно когато последният клонинг на Палпатин се появява с намерението да завладее галактиката.

Кампанията на Палпатин срещу Новата Република продължава. Въоръжен със смъртоносните оръжия Галактическото оръдие и вторият Звезден дредноут, клас Еклипс, той успява да завладее много от световете на Новата Република и да ги присъедини към Империята. Въпреки победите си, тялото му отново започва да отслабва и застарява.

На всичкото отгоре трябва да търпи и генетичното заразяване на клонинга си, дело на предалия го Карнор Джакс. Палпатин се опитва да клонира още тела, но заразата не му позволява дори и това. Това, което му остава, е да посети Ситския свят Корибан, където да се посъветва с древните духове на предшествениците си. Те го съветват да използва тялото на новородения син на Лея – Анакин Соло. Без да има избор, а да не иска да зависи от Адептите на Тъмната страна, особено след предателството на Нефта и Са-Ди, Палпатин се насочва към системата Ондерон, където знае, че се намират децата на Соло.

Докато Новата Република напада Империалистите, група джедаи, поведени от Люк, издирват Императора. Не го намират на борда на кораба му, тъй като той е слязъл на Ондерон, за да открие Лея. По време на битката, Ландо Калрисиан и Р2-Д2 проникват на борда на флагманския кораб на Палпатин и саботират хипердрайв двигателя и залагат нови координати – до Галактическото оръдие, което се намира над Бис. Корабът влиза в хиперпространството въпреки съпротивата на екипажа и над Бис двете супероръжия се сблъскват и унищожават. Последната ракета на Галактическото оръдие е привлечена от гравитацията на планетата и така скривалището на Императора е унищожено.

Последната смърт на Палпатин
През това време Императорът открива Лея и й нарежда да му предостави детето. Тя се съпротивлява, но не може да се опре на Ситския лорд. Преди обаче той да успее да прехвърли духа си, пристигат Люк Скайуокър и още двама джедая. И двамата веднага са извадени от картината, но Палпатин е застрелян в гърба от Хан Соло.

След като последното му тяло е унищожено, духът на Императора се насочва към младия Анакин Соло, но е пресрещнат от умиращия джедай Бранд. Рицарят Джедай свързва собствената си душа с тази на Палпатин, взимайки го със себе си, когато се слива със Силата. Проклинайки семейство Скайуокър, Императорът е повлечен в дебрите на Силата, където всеки починал джедай ще се грижи за това тъмното му съзнание да не се завърне в галактиката. Там той ще съществува полудял и безтелесен.

Дарт Сидиъс, най-могъщият сред всички Тъмни Лордове на Сит, умира.
Смъртта на последното клонирано тяло на Дарт Сидиъс

***************



По-късно се появяват спекулации, че той е отново възкръснал, но всяка от тях се оказва измама. Със смъртта му загива и Ситският орден, такъв какъвто го познаваме. След стотина години се въздига Нов Ситски Орден, под върховенството на Дарт Крайт, който се заклева да не повтаря грешките на Палпатин. Например тази да остави разпръснати Джедаи живи.

С всичките му качества и умения, с безкрайното търпение, изключителна манипулативност, способността да вижда в бъдещето, да планира с години, но и да импровизира бързо и умело, да се съюзява с правилните хора, да не се привързва към никого, комбинирани с невероятната му мощ в Силата и в дуелирането със светлинен меч, Историята на Галактиката не е виждала друг такъв гений. Създаването на Империята е кулминацията, плод на десетилетия подготовка и планиране, обръщане на хиляди години история – възкресението на Златната ера на отдавна изгубената Ситска Империя.



текст: Darth Amidala

     

Връзки